Интервю
- search
- Всички
ТВ журналистът Любомир Коларов: Свобода на словото! Къде е тя днес? (първа част)
Казах на Бойко Борисов, че на ГЕРБ липсват идеи, които да обединят хората, БСП иска властта, но точно тя въведе плоския данък
Любомир Коларов е роден през 1943 г. в Бургас. Завършва телевизионна и радио журналистика в Москва. Бил е кореспондент на БНТ в Москва, главен редактор на “Вечерни новини” (1991-1994), водещ на предавания в БНТ, най-вече “Светът в действие”, което ръководи 10 години. Автор на документални филми за Никарагуа, Куба, Япония, Афганистан, Южен Йемен, Панама, Бразилия, Чили, Мадагаскар, Коста Рика, Перу, Чили, Германия, Австрия, Мексико, Еквадор и др. За 25 години в БНТ е интервюирал президенти, премиери, популярни световни личности и др. Бил е член на Висшия съвет и на Изпълнителното бюро на ВС на БСП, депутат в 37 НС, председател на Комитета по пощи и далекосъобщения в кабинета Виденов. Шеф на най-старото у нас Сдружение на приятелите на Русия „Александър Невски“. От брака си с Ирина Бокова има син и дъщеря, а от брака си с проф. Лилия Райчева има син. Носител на орден „Кирил и Методий“
- Как сте със здравето?
- На тези години човек започва да говори по-често за здраве. Нашият випуск от някогашната първа мъжка гимназия се събира всяка последна сряда на месеца. В тази гимназия са идвали да слушат уроци по география, история и други науки цар Борис III заедно с адютанта си, бил е в един клас с Трайчо Костов, който е един от седемте осъдени на смърт през 1942 г. заедно с Вапцаров, но по молба на Балан, близък на царя, присъдата му била заменена с доживотен затвор. Когато бяхме ученици, говорехме за кино, за книги, за спорт, а сега си говорим за лекарства. На проф. Чернев и на проф. Владов ще съм благодарен до края на дните си. Мисля, че лекарите ни са едни от най-добрите в света, но работят в България при тежки условия и изпадат в бакалски взаимоотношения, защото не всички са почтени. Но аз имах късмета да попадам на лекари, добри и като хора.
- Вие бяхте и сте публична личност, бихте ли описали семейството си?
- Аз съм от потекло на заможни хора, наш роднина е Добри Желязков Фабрикаджията, банкерът Калов и др. Моят баща преди 9 септември е бил добре платен адвокат, известен в бургаския край. После дойдохме в София, баща ми стана завеждащ отдел по правните въпроси в Министерски съвет, след това и в Народното събрание. В семейството ни много се тачеше литературата, особено френската, която баща ми високо ценеше. Познавал се е лично с Йордан Йовков, с много други писатели и поети. Майка ми пееше много хубаво, искала да следва оперно пеене, но дядо ми казал, че това не е за жена, добре било да знае език, да свири на пиано, да умее да бродира, да готви... Бил е в ръководството на Демократическата партия. Когато дошли комунистите, той казал, че ако те действително се хванат здраво, биха могли да направят от България градина. Както е известно, те направиха много, но и допуснаха много грешки.
- Каква оценка давате на днешната т.нар. политическа класа?
- Днес имаме много политици, с кош да ги ринеш, но малко държавници, които да мислят стратегически за бъдещето на България. Политиците ни се местят като номади от една партия в друга, създават нови. Аз съм член на БСП, бил съм в Изпълнителното й бюро. След преврата на 10 ноември БСП изпадна в идейна кома - няма идеи. Нито една партия в момента няма идеи. Веднъж в разговор с Бойко Борисов, когато беше кмет на София, казах: Вие нямате идейна програма, имате някаква прагматично написана система, но това не е програма. Нямате идея, която да обедини хората. Никой не може да обедини народа около идеята “ще има много богати, ще има и много бедни”.
- Днес обаче чувството за социална справедливост у българина е по-изострено отвсякога.
- Понеже съм съпричастен към хората от БСП, познавам ги, бил съм депутат, имал съм много срещи в предизборната кампания. Мисля, че трябва да се изяснят приоритетите на тази партия. Да се отстояват принципни позиции. В БСП има много кадърни хора - трябва да се използва интелектуалният потенциал. Има много работа, за да се стигне до успех. Те лелеят надежди, които, уви, в момента са неизпълними. Познавам и момчетата от СДС, с мнозина сме приятели, спорим. Те също нямат идеи. Питам ги, какво ще предложите на хората? Свобода на словото? Прекрасно! Хората обаче няма какво да ядат. Режимът преди 10 ноември може да е бил лош, но тогава можеше спокойно да вървиш по улиците, без да те пребиват и ограбват мутри. Не съм сигурен в днешната свобода на словото. Работи се на принципа: аз съм чорбаджията на вестника, аз ще кажа какво ще пишете, приятел съм с премиера - няма да пишете против него. В целия свят е така. През 1982 г. бях в Ню Йорк. Обажда ми се от София Боян Трайков и ми казва: Любо, искаме да отпечатаме статия по повод нападките срещу Сергей Антонов и България, ако може да излезе в “Ню Йорк таймс” от мое име като шеф на БТА. Отивам в редакцията на вестника, разговарям с един от зам.главните редактори и той ми казва: добре, ще помислим, оставете я. След седмица се обаждам и питам, какво стана. Отвръща ми: ами тя е в разрез с политиката на нашия вестник. Казвам, можем ли да я отпечатаме срещу заплащане, кажете каква е цената на карето, пишете отгоре “платено съобщение”. Казват ми, ще помислим. След седмица пак им се обаждам. “Знаете ли - отвръщат, - казаха, че сега не е уместно, но вие все пак...” и т.н. Казах на Боян: Няма да ви я отпечатат, те са подвластни на Вашингтон, подета е кампания срещу България. Нищо ново под слънцето. Преди 10 ноември имахме не толкова цензура, колкото автоцензура. А сега...
- Но за разлика от ГЕРБ, който е само един политически проект, БСП е партия с над стогодишна история и традиции! Не е ли време тя да промени тона и начина си на говорене?
- За да направи това, тя трябва да има ясна цел и идея. В устава на Френската компартия, макар и тя да е компрадорска, е записано: нашата цел е построяването на социализма във Франция. Човечеството винаги е било движено от стремеж към възтържествуване на социалната справедливост. Много хора са посрещнали Октомврийската революция като манна небесна, защото са вярвали, че тя ще донесе социална справедливост на този измъчен руски народ. Същото е било и при Френската революция: тя идва с красивия лозунг “свобода, равенство, братство”. Сега идеите на БСП са по-скоро прагматични. Е, добре, какво като вземете властта - та нали точно вие въведохте 10-процентния плосък данък! Това е чисто капиталистически подход към икономиката. В името на какво искате да я вземете? Да уредите вашите хора ли? В момента в целия свят има вакуум на идеи. Смятам, че рано или късно ще има социалистическа революция. Това ще бъде търсене на изход от създалата се ситуация. Не може безкрайно да продължава това жестоко обедняване на българите, те ще се озлобят накрая. Днес всички виждат това обедняване, всички го признават и всички мълчат. Възмущават се и въпреки това търпят. Докога? Питал съм се защо след 9 септември е имало толкова много несправедливи убийства. В 1918 г., след Войнишкото въстание, войниците ни са дълбоко унизени, идва Септемврийското - кланета, зверски убийства, през 1925 г. избиват част от интелигенцията ни - Гео Милев, Йосиф Хербст и др. Следва законът за защита на държавата. И тогава идва 1944-а, когато набраната злоба в този народ се изразява в това: дайте да бием богатите и всички, които са били съпричастни към предишния режим. В много случаи нещата са били неоправдани и несправедливи, но това е истината.
- И докога ще продължава така?
- След 10 ноември нещата пак взеха да се повтарят. На среща с генерал Румен Радев казах: “Тезата ви трябва да е такава, каквато е в Испания.” Бил съм там, в този грамаден параклис - отдясно са фалангистите, отляво са републиканците, отдолу има надпис “Те загинаха за Испания”. Предлагах тук, в София, от едната страна на Централните гробища да са убитите по време на фашизма, от другата - убитите след 9 септември, а отгоре да има надпис “Те умряха за България”. И това да бъде форма на примирение и поклонение пред всички, които са пострадали. За изминалия ХХ век това трябваше да бъде като извод от цялата наша трагична история.
- Какво най-много ви дразни в съвременната политика?
- Това, че сред балканските страни ние сме единствените, които като че ли нямат национална доктрина, около която да се обединим. Много пъти при подготовката за посещения на Тодор Живков сме имали проблеми с гърците. От ЦК на БКП се срещат с другарите от ЦК на гръцката компартия и ги молят да ни съдействат по въпроси, които не са против гръцкия народ, но не са в унисон с тяхната национална доктрина. Гърците си правеха оглушки. След 9 септември Гърция претендираше за териториите ни до Пловдив, понеже сме били съпричастни към Германия и трябва да бъдем наказани. Югославия искаше целият Благоевградски окръг да отиде към нея. Тогава Молотов заявява: братя българи, не се притеснявайте, границите ще бъдат такива, каквито са били до 1941 г. И турци, и гърци винаги следват стратегии, които всички техни партии спазват. Румънците говорят за “Велика Румъния”, имат претенции към Молдова, даже ни намекват и за Южна Добруджа, да не говорим за македонците. А ние все се суетим в политически ежби и не можем да се обединим около национална доктрина, която всички партии да защитават, независимо коя е на власт.
Интервю на Христо КУФОВ
Вестник "Златна възраст"