nabore.bg

Кабеларките да си плащат авторски права, зове знаменитата изпълнителка 

Любка Рондова е родена през 1936 година в с. Шестево, Гърция. Работила е като преводач, екскурзовод, редактор. Дълги години е началник отдел “Култура” и секретар на Съвета за духовно развитие в столичния район “В. Левски”, днес „Оборище”. Събрала е хиляди народни песни, автор е на музиката на някои от тях. Преди няколко години направи дуетен албум с Илия Луков. Владее 6 езика.

- Как живеете, г-жо Рондова? Делите един дом с внучката си.

- Да, тя завърши магистратура. Попитах я „къде искаш да отидеш? В Америка, Гърция, Англия...” и тя ми отговори – „бабо, аз не искам никъде, защото съм българка. Не защото тебе не искам да оставям, просто аз съм си българче и никъде не искам да ходя.” И това го казва младо момиче, кръгло сираче, но вярва, че тук ще си остане и ще намери дом... Това е моята внучка.

- В народния ни бит и традиции винаги се подчертава уважението към възрастните хора, към родителите. Какво е днешното отношение към по-старите хора?

- Всички знаем, че стареем, но това е единственият начин да поживеем по-дълго. Ами нека уважаваме старините на хората. Те са дали нещо на тая държава. Защо се подиграваме на старите. Защо като ме видиш с бастун трябва друго да мислиш за емен, а не това, което правя за българия. Това, което се мъча и ден и нощ да оставя след себе си, защото събирам информация. Аз късно започнах да пиша песни, едва 1973 г. за първи път ме дадоха по теледвизията, през 1980 за първи път записах за радиото. И защо? Защото не бях от държавните певици тогава. Но трябва да се уважава този, който твори.

- Пяла ли сте пред Политбюро?

- Видях Тодор Живков за първи път на живо, когато ми връчиха орден „Стара планина” през 1971 г. Казаха ми, че е за принос към културата. Попитах ги защо, според мен това е мое задължение. Не познавах никого там. Не обичам да пея на хора, които са „величия” – те да мляскат, аз да им пея. Не съм по-ниско от тях, имам самочувствието на образован човек. Когато съм на маса мога да запея с всички, но така..

- А отказвала ли сте да пеете някога, пред някого?

- Поканиха ме да пея на едно морско крайбрежие. Казаха ми, че съм голямо име, поклониха се пред мен, но ми обясниха, че имат едно условия - в репертоара ми да има „О, тигре, тигре”. Все едно не съм Любка Рондова! Не обичам да пея пошлости. Казаха ми, че пошло било времето. Тогава, отговорих, защо аз която имам самочувствието на културен човек трябва да подкрепям това време? И не отидох. Заклевам се. Иначе и в миналото е имало пошли песни – и за любов и за изневери, за кой кого е хванал в сламата, кой какво е направил на нивата. Това е човешко, имало го е. Но това не е за телевизия, за хиляди и милиони хора.

-Какво трябва да знаят младите народни певици, които идват след вас?

- Да питат по-старите и да не изменят текстовете, да не изопачават смисъла. Имам една песен „На гурбет отидох, Маре, като тебе мома нигде не намерих”. Чувам я по радиото, млади хора записали „на гурбет отидох, мале” и цялата любов се обръща към „малето”. И вдигнах телефона и казаха „престанете и първо чуйте какво пеете”.

- Имате хиляди и милиони почитатели. Кои техни жестове никога няма да забравите?

- На Благовещение една жена ми донесе една филия, поръсена с шарена сол. Друга дойде и ми донесе едно лукче. Как се чувствам аз? Неописуемо е. Също така и когато пея пред българи в чужбина. В Сентръл парк един господин ме помоли да му изпея нещо северяшко. Аз знам само едно „Замръкнал ми е Димитър”. Наложи се да я изпея два пъти. Няма да забравя сълзите на този човек в Ню Йорк. „Напуснах България когата бях 15-годишен”, ми каза. Това, с което си закърмен, не можеш да усетиш другаде. Сега се радвам, че дадох тази песен на Илия Луков.

- Вие сте автор на много от музиката на песните си. Има ли реална защита на авторското право?

- Няма защо да се лъжем - в България никой не уважава авторското право. Аз сама си продуцирам нещата – плащам си от едната пенсия студиото и така нататък. Няма да се оплакваме. Имам авторски песни, но никоя кабеларка не го забелязва. Пускат те по желание на хората и никой не ти отчита излъчването освен БНТ и БНР. Не е честно да правиш програми, без да уважиш човека, когото смяташ за емблема. Да нямаш да му платиш таксито или да му дадеш 20 лв. Просто е обидно. Има например песни, които аз съм намерила. Например „Смиляно” – тексът е народен, но музиката я измисли мама. Имам непознати песни, които съм донесла и запяла тук. Те са народни, но не бива да се изопачават. Да ме питат поне за текста. Има и такива, които са с народен текст, но музиката е моя. Това е неуважение към творците. И без пари ще отида, щом имате нужда от моето присъствие. Но да се подигравате – това няма да стане. За авторското право – кабеларките да бъдат така добри да уважат труда ни – дори и да ни дават по една стотинка.

- От една страна са телевизиите и радиостанциите, но има ли певици, които пеят песните ви без да ви попитат?

- Има много, които са взели мои песни. Например Деси Добрева и песента „Смиляно”. Попитах я защо записва на пиано, защо пее грешни думи. Тя ми отговори, че е народна. Как така? Защо не ме попита мен. А тази песен е моята емблема. Когато я вземе и я изпее погрешно, ми става обидно за самата певица. Уважавай предците си, за да те уважават и те. Бързаш да станеш звезда, защото си млада и те показват повече по телевизията. А не трябва така. 

Интервю на Мария ХРИСТОВА