Архивите са живи
- search
- Всички
Литературни хроники: Поетеси с нежни имена
От Елисавета Багряна тръгва модата дамите в лириката ни да приемат красиви и запомнящи се псевдоними – Калина Малина, Виринея Вихра, Бленика, Надя Неделина...
В епохата между двете световни войни „силна поетична вълна от слабия пол” влиза в литературата ни. Амазонките в лириката ни искат да се чуе гласът им – оригинален, свободен, без условности и задръжки от различен характер. „Поетките” (така едно време ги е наричала литуратурната критика) искали да ги запомнят освен със стиховете и с имената. На мода дошли невероятните псевдоними, с които те пробивали в литературните вестници и журнали, подписвали първите си стихосбирки.
Тон за оригиналност (едновременно с това – на красота и нежност) дала „вечната и святата” Елисавета Багряна. Тя пробила в поезията с този псевдоним при рождено име Елисавета Любомирова Белчева... Документирано е, че тя подписва ранните си стихотворения с името Лиза Белчева или Лиза Багряна.
Литературата събира Бленика със съпруга й проф. Георги Цанев
В края на 19 век в малкото дунавско градче Тутракан се ражда забравената днес поетеса Бленика. Тя избира името й да е само от една дума – така както днес се подписват чалгаджийките. Под красивия псевдоним (свързан с характерния за поетичните души блян) се е криело младото момиче Пенка Денева. Бленика е родена на 8 февруари 1899 г. в семейството на Деньо Манев, абаджия и опълченец в Руско-турската освободителна война. Детството ѝ преминава в Тутракан. През 1911 – 1916 г. Пенка живее и учи във Велико Търново. Принудена да се издържа сама, от 1916 г. се установява в София и постъпва на работа в Съюза на земеделските кредитни кооперации. Две години по-късно завършва като частна ученичка Търновската девическа гимназия и през 1925 г. – славянска филология в Софийския университет. Тръгнала по литературния път Бленика намира там сред университетските среди и съпруга си – бъдещият литературен историк и критик проф. Георги Цанев. В това семейство се раждат и двете им деца - Милена Цанева е литературен историк и член-кореспондент на БАН и бъдещият академик Румен Цанев, молекулярен биолог.
Софиянката Вера Иванова си избрала бунтарския псевдоним Виринея Вихра
Пенка (Бленика) работи последователно като учителка по български език и литература в София (1937 – 1946), а през социализма е редактор в списание „Жената днес“ (1952 – 1958). Дебютира през 1919 г. със стихове във в. „Равенство“. Публикува поетични творби във вестниците „Вестник за жената“, „Литературен час“, „Литературен фронт“, в списанията „Кооперативна просвета“, „Изкуство и критика“, „Септември“, „Жената днес“, както и разкази за деца в списанията „Детски свят“, „Прозорче“ и др. Става и известна преводачка. Тези ѝ занимания продължават около половин век, време, за което тя успява да представи със забележително проникване в оригиналните им творчески почерци творби от руски и съветски поети, от украински, чешки, сръбски, хърватски и румънски поети (М. Ю. Лермонтов, Николай Некрасов, Владимир Маяковски, Тарас Шевченко, Иржи Волкер, Десанка Максимович, Драгутин Тадиянович са някои от еталоните сполуки в преводаческия ѝ труд). Разделя се с живота на 19 декември 1978 г. (тогава е била 79-годишна).
Също в началото на миналия век се ражда и поетесата Виринея Вихра през 1901 г. в София. Зад необичайния и красив псевдоним се крие Вера Иванова Иванова. Тя завършва гимназия в родния си град и славянска филология в университета (1924), също работи като гимназиална учителка. Уволняват я от работа по политически причини през 1941 г. по Закона за защита на държавата. Днес малцина си спомнят за нея. Виринея Вихра е редактор в издателство “Народна младеж”, приемат я в СБП. Пише поезия от ученическите си години, за пръв път публикува като студентка през 1921 г. От 1930 г. сътрудничи на “Вестник на жената”, в. “РЛФ”, на всички по-известни леви и прогресивни литературни издания. Поезията й е с ясна социално-революционна насоченост. За това говорят и заглавията им - ”Устреми” (1936), “Двубой” (поема, 1945), “Росстрой” (поема, 1947), “Йорданка Чанкова” (поема, 1949), “Труд и мир” (1952), “Любов” (1961), ”Любов. Избрана лирика” (1967), “Лирика” (1972), “Неизпратени писма” (1981) и др. Умира на 13 септември 1995 г. почти столетничка.
Калина Малина с типична за времето си фризура
Детската писателка Калина Малина също продължава традиц;ията на поетесите с нежни имена. Звучният й псевдоним се налага в литературата за май-малките. Някои от стихчетата и песничките й се учат в българските детски градини и днес. Райна Иванова Радева-Митова (Калина Малина) също е софиянка, родена е в столицата през 1898 г. Остава в аналите родното слово като автор на около 50 книги за деца (сред тях и първия български детски роман „Златно сърце” (1930 г.) Калина Малина учи в Историко-филологическия факултет на Софийския университет, но поради липса на финансови средства е принудена да прекъсне. През 1918 г. работи като учителка в Етрополе, а по-късно (1921) завършва Висшия педагогически институт в родния си град. Била е омъжена за литературния критик Димитър Б. Митов. Превеждала е художествена литература от френски и руски. Калина Малина умира на 4 януари 1979 година на 80-годишна възраст в София. Днес нейното име носят столична улица и детски градини в цялата страна.
На младини Надя Неделина е била партизанка в Сливенския балкан
В Сливен през 1916 г. се ражда и „поетичната душа” Надя Неделина (псевдоним на Надежда Атанасова Драганова). Нейна прапрабаба е първата българска учителка Неделя Петкова – от нея бъдещата писдателка взима втората част от името си Неделина. Надежда израства в бедност. Завършва девическа гимназия в Сливен (1935), института за прогимназиални учители в Пловдив (1937) и разбира се, учителства. През 1940 г. се омъжва за Александър Гетов-Гетман, по-късно генерал, заместник-председател на Комитета за култура и директор на Националната опера и Народния театър. Надя участва в антифашистката съпротива като партизанка. Завършва славянска филология и пак става учител. Наред с поезията Неделина си изкарва хляба и като програмен шеф на радиоуредбата в метулургичния комбинат в Кремиковци, а после е редактор в списанията „Лада” и „Читалище”. Особено плодовита е – написва над стотина книги за възрастни и деца. Най-много сред тях са стихосбирките. Надя Неделина доживява почти до стоте – умира на 97 години през 2012 г. Погребана е в родния Сливен.
Днес повечето от изредените поетеси са останали само в литературната история, за съжаление...