nabore.bg

Белият крем, официално наричан лилиум, е познат на човечеството още от преди новата ера. Най-старите рисунки, върху които е изобразен, са на около 3500 години и са открити върху асирийски и древноегипетски паметници. Латинското Lirium, по-късно преобразувано в Lilium, е произлязло от гръцкото leirion, което означава бял. За пръв път това име е получил Lilium candidum /бял крем/. Тъй като диворастящите видове не удовлетворявали специалистите, в края на 19-ти и началото на 20-ти век

започнала усилена хибридизация

за създаване на нови, по-големи и с по-разнообразни цветове.

Сега са известни около 90 разновидности в най-невероятни разцветки, форми и размери, които се отглеждат както на открито, така и в домашни условия. Някои имат строги предпочитания към почвата, други могат да виреят и в обикновена градинска пръст. Цъфтят от средата на пролетта до ранната есен, в зависимост от вида, и повечето от тях са отлични цветя за букет. Днес се отглеждат над  2000 хибрида на лилиума - азиатски, ориенталски, американски и други. Някои достигат височина, по-голяма от човешки ръст, цветовете им имат най-различна форма, багра /не са познати само сини и черни/ и размери от 2,5 до 30 cм в диаметър. Съцветията са образувани от 6 до 20 тръбести цветове, венчелистчетата са извити нагоре, а в пазвите

на листата се образуват малки луковички,

чрез които растението може да се размножава. Някои видове цъфтят по 4 седмици в периода юни-септември.

Лилиумът е луковично растение и се сади по принцип на средна дълбочина. Спокойно може да расте в градината, но близо до храсти и други растения, които хвърлят сянка на корените и запазват луковиците хладни и влажни. Най-добре се хваща през март-април или октомври-ноември. При засаждане в саксия дъното й се посипва с едър пясък, корените се разпростират и между тях също се посипва пясък. Най-подходяща е умерено песъчливата пръст, богата на хумус. Добре е да прибавите и чернозем, примесен с листа.

Растенията се поливат редовно,

обилно и от време на време се поръсват с течен тор. Идеалното място за лилиума е шарената сянка, но хвърляна от растения с рехава корона. Важно е корените им да са влажни и през април или май да се подхранят с дълготраен тор. През октомври и ноември пожълтелите издънки се отрязват. През декември се прибират да зимуват на закрито, като пак се поливат, за да не изсъхнат. През 2 години се пресаждат рано напролет.

Наборе.бг