nabore.bg

Народът не забравя за сторените злодеяния                     

Симеон Кобурготски на 14 май 2025 г., в интервю по БНТ1, разплака едни зрители и предизвика ехидна усмивка в други със свойственото за кобургите лицемерие, разказвайки с насълзени очи каква мъка е изпитвал в изгнание и колко много е тъгувал за България. С неговото заключение, че който не е бил в изгнание, той нищо не е разбрал от живота, предизвика сълзи в очите на бабичките от неговото поколение и нецензурни благословии в устата на мъжете от по-младото и от днешното поколение.

Най-голямата мъка на Симеон е била, че в изгнание е трябвало да работи, за да издържа себе си и семейството си. Като имаме предвид, че той с производителен труд не се е занимавал, блага и доход не е създавал, и не е чакал чорбаджии-изедници да му платят работна заплата, а се е занимавал с правене на пари „от въздуха“, както казват днешните наши работници, т.е. занимавал се е с далавери; с  преразпределение на създадената от работниците печалба, то не е бил чак толкова зле. Той е тъгувал заради рентата и лекия безгрижен живот в България, от който е бил лишен след национализацията на царските имоти, изградени с народни пари,от новото патриотично правителство на ОФ, след референдума от 1946 г., заменил монархията с република. 

Още по-голяма проява на лицемерие на Симеон е липсата на сълзи от емигрирането на над два и половина милиона млади и квалифицирани българи в чужбина, голяма част от които  в неговата Германия, харизани като наемни роби на тамошната империалистическата олигархияот демократичната българската буржоазия.Под договора за това харизване, наречено присъединяване към Съюза на европейската олигархия, стои и неговият подпис. Този договор, който е продължение и конкретизиране на договора Ран-Ът, постановява унищожаване на индустриалната и на селскостопанска мощ на България, превръщането й в ресурсна база на суровини и млада и квалифицирана работна сила, и в неконтролиран пазар на западните империалистически стоки,  и на първо място на германските. Така Симеон  отново изпълни верноподаническата служба на Кобургитекъм немския империализъм, за които лидерът на най-лявата партия от патриотичния ОФ – БРП /к/ Георги Димитров, с право заяви преди години, че те са донесли най-голямата вреда на България в нейната нова история.

Днес Симеон не рони сълзи за българските емигранти, скитащи по света немили-недраги, търсещи работа и препитание, болшинството от тях без възможност да създадат семейство, болни и изтощени от работа и слугуване на чужди чорбаджии-изедници, повечето от тях оставящи костите си в чужбина.  Вместо това, той върна костите на дядо си Фердинанд в България, да напомнят за неговите престъпления към българския народ по време на неговото царуване и да бъдат знаме за собствените му престъпления и на другите като него. Това са престъпления довели държавата ни до две национални катастрофи, до над 180 хиляди млади мъже-войници, избити по фронтовете, до 600 х. български емигранти от загубените български земи и до още стотици хиляди пръснали се по света. Сега има наглостта да се явява по Българската национална телевизия за да предизвиква състрадание към своята песенна емиграция.

Българският народ и най-вече неговите действителни патриоти не забравят за сторените злодеяния от никого. След 1944 г. тогавашните патриоти от ОФ убиха чичо му Кирил, смляха на прах костите на баща му Борис и ги изсипаха в река Искър. Как новите патриоти, които ще дойдат на власт след настоящия нов разгром на България, за да я спасяват и възстановяват от погрома на днешните буржоазни погромаджии, ще постъпят с костите остатъци от Симеон и с тези от ковчежето на Фердинанд, можем само да предполагаме. Но, като се имат предвид законите на революционната класова борба и на гражданската война, знаем, че и те няма да почиват в мир.

Петър ЙОРДАНОВ

БМД - ЦИБО