nabore.bg

Защо избрахме американските танкове пред руския газ?

Лятото бе отпускарско време – за някои. За други пък е сезон на усилен труд. За трети – най-подходящият сезон за изпробване на танковете „Ейбрамс“ по българските полигони. Сред първите е нашият премиер, доскоро базиран в татово-царския Евксиноград, който се разкъсва между древни останки и модерни магистрали, зает с ритуално-саморекламни дейности. Новите ни приятели-американците вероятно замират от ужас, като си представят, че само някакви си двеста-триста мили по на север и то в същото малко Черно море се гмурка вездесъщият Владимир Путин. И не само се гмурка, но и открива древноримски амфори и корабчета. А също така дава и пресконференции, на които се опитва

да разклати евроатлантическото единство.

 Като например, изтъквайки че Русия и България са много близки в духовен и исторически план. И че Кремъл възнамерявал да развива отношенията с нея във всички направления. При това Путин отново намекнал, че въпросът за закрития „Южен поток“ все още е открит.

И тук, разбира се, веднага се хващат на путиновата въдица както нашата ресорна министърка, така и турският президент Ердоган. Защото, от една страна, както изтъква г-жа Теменужка Петкова, България не била получавала официално потвърждение за прекратяването на въпросния поток от Москва – с други думи, надеждата умира последна. От друга пък, макар турската страна да била изпратила проекта за алтернативния на „Южния“ „Турски поток“ в руската столица, оттам съобщават, че все още не го били получили. Явно комуникациите между Москва, София и Анкара при отсъствието на стабилна газова връзка силно накуцват.

С горното

не искам да кажа, че „Турски поток“ няма да има.

 Въпросът е, дали ще има само една, или четири тръби; сиреч дали през него ще се захранва само Турция или цяла Европа. От решаването на този висящ въпрос зависи и съдбата на закрития/открит проект, според който тръбите от Черно море трябваше да излязат на варненския бряг, за да прекосят отечеството ни от изток на запад. Най-пряко засегнати от бързо променящата се газова конюнктура са кандидат-инвеститорите на плажа „Паша дере“ край Варна и прилежащи територии, отчуждени за целите на газопровода, придобити от нови собственици, но понастоящем пустеещи. Както и целокупната ни нация, чиито лидери заложиха на НАТО, където се числим като „фронтова държава“. И като държава, през чиято територия транзитират американски танкове, но не и руски газ по черноморско направление.

Нашенският голям проблем обаче е,

 че всяко решение е предпоследно.

 Тъкмо бяхме отписали милиардите от руския транзит и Путин отново ни изкушава с измамни проекти и добри намерения. Дали няма отново да стане актуална идеята за превръщането ни в газов хъб? Хич няма да е лошо. Лошото е, че газовото ни бъдеще се решава не от българското правителство, а от други, независещи от нас обстоятелства и фактори – намеренията на непредвидимия Путин, надцакването между него и още по-непредвидимия Ердоган, безхаберието на Брюксел,

както и параноята на Вашингтон,

 респективно посолството му в София.

А междувременно, отпускарският сезон все още не е свършил. И макар българското вино вече да не тече към Русия, оттам продължават да идват братушки по курортите ни, макар и, по обясними причини, доста по-малко от миналата година. На тях не им трябва Путин да им казва, колко близки са българският и руският народ. Те и сами си го знаят. Все пак, и ние и те са били в една империя – древноримската. 

Д-р Емил ЦЕНКОВ