nabore.bg

 

 

През социалистическото време завърших профсъюзната школа на горнобанския път в София. Бях профпредседател на обществени начала при Горско стопанство в град Етрополе в продължение на 15 години. Членовете на профорганизацията ни бяха над 400 работници и служители. Живеехме задружен живот, тържествено чествахме националните и религиозните празници. Най-важното беше, че на всички желаещи осигурявахме карти за почивка.

 Профкомитетите ревностно защитаваха трудещите се от незаконни действия на администрацията срещу тях. Ще посоча и конкретен пример: Тогава между администрацията и профорганизацията се сключваха колективни трудови договори. В тези договори имаше клауза да бъдат осигурявани средства за награди на първенците, излъчвани при провежданите съревнования. Понеже в горската система средствата винаги недостигаха, предвидените за награди пари не се даваха. Така беше нарушен договорът. Аз, като профпредседател, предупредих директора, че ще заведа дело за неустойка по колективния трудов договор. Така и направих. Градският съд не заведе делото, а го изпрати на държавния арбитраж. Оттам го изпратиха на Окръжен съд – София и там беше заведено делото. Назначено беше вещо лице. Да, но такова дело тогава беше прецедент и се вдигна голям шум в окръжен и национален мащаб. Разпоредено бе сумите за награди да се дават целево, задължително. Прекратихме делото, но целта беше постигната. 

 

 

 

Вече 30 години наблюдавам профсъюзите, които вече са два. Сега има и синдикат „Подкрепа”. Той бе създаден от „революционера” доктор Тренчев. Неговата „работа” беше да връща имената на хората, засегнати от възродителния процес. Участваше и при запалването на партийния дом.  Уреди си икономическото положение и напусна ръководния пост. Казваше, че паспортът за Америка е в джоба му. Демек, все едно му е за България. Сега паразитният му профсъюз анемично съществува и не съм разбрал трудещите се да имат някаква полза от него. В едно телевизионно интервю шефът на „Подкрепа” - Манолов, даваше нескопосани отговори. Когато му поставиха въпроса за бедността, се оправда, че в целия свят има бедност. Каква безочие за един профсъюзен вожд! 

Такава е дейността и на официалния профсъюз КНСБ. Не съм чул да е допринесъл с нещо в защита на трудещите се. Няма ги на Първи май, няма ги и на други всенародни тържества.

 

 

За разведряване ще споделя случай от профсъюзната школа през онова време. В тази школа имаше курсисти от целия свят. Учеха ги на нашето законодателство и на социалистическото ни битие. Накрая, на провеждания изпит, запитали курсист от Йемен: „Али, ти разбра ли, че няма Бог?” -  „Разбрах, че в България няма Бог, но при нас си има!” – бил отговорът на Али. 

В едно семейство пък синът запитал баща си: „Тате, как са разпределени длъжностите в нашето семейство?” – „Как, аз съм партията, майка ти – държавата, а баба ти – профсъюза.” – уточнил бащата. – „Ясно, казал синът, партията прави секс с държавата, а профсъюзите спят.” 

Тогава имаше една партия, а сега са много, та жална й майка на държавата. Да се надяваме, че все някога ще се събудят профсъюзите.