nabore.bg

Житието на генерала от артилерията Симеон Ванков разказано днес прилича повече на увлекателна приказка. Роденият в Свищов бъдещ офицер взел солидно за времето си образование – завършил Михайловската артилерийска академия (1883) в Санкт Петербург и бързо тръгнал нагоре по военната йерархия. Един след друг в биографията му влизали все ръководни постове в младата българска войска – командир на батарея, началник на артилерийския арсенал в Русе, командващ Дунавската флотилия...

Русофил до мозъка на костите си капитан Ванков взел участие в детронацията на княз Александър Батемберг. След това избягал от политическите преследвания в България пак в обичаната Русия, където облякъл униформата на руски офицер.

Като добре подготвен

оръжейник и командир Симеон Ванков пак събира похвалите на своите началници. През 1887 г. станал щабен офицер в Киев, а след това и в Петербург. Бързо дошли и друга висока командна длъжност - шеф на форт в артилерийската крепост Кронщад.

В руската военна история генерал Симеон Ванков останал като главният организатор по производството на дефицитните 3-дюймови снаряди за императорската армия. Русия влязла в първата световна война с огромен недостиг на този калибър снаряди. В началото на войната дори се говорело за „руската снарядна криза”. Именно на българина от Генералния щаб на руската армия било възложено да организира производството

на дефицитните боеприпаси.

Официално той станал пълномощник на Главното артилерийско управление за изработка на 3-дюймовите снаряди (ведомството носело кодовото име «Организация В.», дешифрирано - „Организация Ванков”).

Работата по специалната си оръжейна си мисия Ванков продължил и след като на власт дошли болшевиките. Краят на войната през 1917 г. вече се усещал, но генералът обикалял денонощно оръжейните заводи – снарядите заминавали за фронта без прекъсване. През размирната 1917 година вождът на революцията Владимир Ленин лично се запознал

с прочутия артилерист

и оръжейник Симеон Ванков. Той препоръчал българинът да бъде назначен като военен инженер технолог към Главното артилерийско управление на Червената армия. Болшевишкото правителство начело с Ленин бързо оценило, че специалист като Ванков не е за изпускане – през 1919 година той бил назначен за шеф на отдела по военна промишленост към Висшия съвет за народно стопанство. Така под негово ръководство минало производството на така наречената „специална продукция” или целия военно-промишлен комплекс на СССР.

След дългогодишната военна служба

 мундирът на генерала

 бил буквално позлатен от многобройните му отличия. Симеон Ванков бил кавалер на българските ордени „Свети Александър” и „За заслуга”, на руските ордени „Свети Станислав” (1,2 и 3 степен), „Света Анна” (2 и 3 степен), „Свети Владимир”  (2, 3 и 4 степен), на френския орден на Почетния легион, както и на много други награди. Макар, че работил повече от 20 години за укрепването и въоръжаването на Червената (съветската) армия, българинът не получил нето един орден или медал на СССР.

Симеон Ванков умира на 21 юни 1937 г. в Москва на 79-годишна възраст.

Д-р Боян ЗАХОВ