nabore.bg

Днешното село Бяла река, Великотърновско

В нашето училище с. Бяла река имаше двама прислужника – чичо Стефан и леля Куна, които бяха семейство, и имаха две дъщери -  Стефана и Кирилка. Чичо Стефан беше от бедно семейство. Той беше най-малкият брат, четвърти по ред. Бащината земя бе разделена на четири части. Един от братята му беше воденичар. Леля Куна е от съседното село Горско Калугерово.

Дълго време братята са живели заедно. Докато да дойде леля Куна в това семейство, свекървата ѝ баба Бойка тормозела трите снахи. Една от тях беше моята леля Стефа. Леля Куна се противопоставила на свекървата и въвела нов ред и от тогава животът им се променил, заживели нов живот. Властна била тая жена.

Училището ни бе много голямо, на три етажа. На първия бяха работилниците по трудово обучение, физкултурният салон и складът за дърва. На втория етаж бяха две учебни стаи и общежитието за учениците от селата Горско Косово и Бара, кухня, и столова. На третия етаж - учебни стаи, дирекция и учителска стая. Всяка седмица идваха по две майки да готвят. Но леля Куна беше властна и тук също командваше и слагаше ред. Беше красива жена с къдрава коса, с две плитки или както ги наричаха коси и красива кърпа на главата, и с много красиви сини очи. Училището и дворът блестяха от чистота. Никой не смееше да хвърли хартия или други отпадъци.

Много уважавахме леля Куна и се страхувахме от нея. Тя беше завършила седми клас. Когато се налагаше учителите да имат съвещание, тя идваше в клас и посочваше, кой урок е следващия и да го научим. В края на часа идваше и ни изпитваше, а ние послушни, селски деца си учехме урока. Всички деца преди нас и след нас завършиха средно образование, а много учиха за учители. Имахме над 60 учители, инженери, лекари, адвокати, зъболекари, икономисти и др. Дълги години Пеню Минчев беше директор на завод „Бошевик” в Габрово, след него директор беше пак от село – Трифон Бойчев. Инспектор в Габрово беше Белю Друмев и директор на училище в Габрово - Стилияна Стоянова. Директор на елитната Сухиндолска гимназия беше Иван Колев. Христо Друмев - директор на завод в Свищов. Директори на ВЕЦ „Александър Стамболийски” са били Марин Дянков, Авраам Михайлов, Иван Димов и Марин Дечев. Директор на електрическата компания беше инж. Белю Белев, който със собствени средства построи паметник на площада на падналите бяло речани във войните. Двете дъщери на леля Куна завършиха Телеграфо-пощенския институт в София. Стефана работеше в радио София, а Кирилка в телевизията. Кирилка с мъжът си Марин работи 10 години в метереологичната станция „Христо Ботев”. Леля Куна има четири внука с висше образование, внучката Роза е също като преродената си баба Куна по красота, властност, амбиция и много работна.

Най-добри спомени пазя за тази жена.

Покланям се до земя! Такива хора е имало в миналото!

Йорданка ЖЕКОВА, с. Бяла река, Великотърновско