nabore.bg

Внукът ми Явор е много привързан към мен и обича България

Първата голяма звезда на нашата гимнастика Мария Гигова е родена на 21 април 1947 г. Тя е трикратна абсолютна световна шампионка от 1969 г., 1971 г. и 1973 г. Спечелила е 9 златни медала от световни първенства, 13 сребърни и бронзови. От Международната федерация по гимнастика (ФИГ) е обявена за една от десетте най-добри гимнастички на всички времена. Завършва изкуствознание в Художествената академия. От 1980 до 1992 г. е председател на техническия комитет на ФИГ и до днес е негов член. Начело е на Българската федерация по художествена гимнастика от 1982 до 1989 г. и от 1999 до 2012 г. За кратко е спортен директор на БОК. В края на 1989 г. работи за Министерството на младежта и спорта на Франция. Днес е международен съдия.

- Здравейте, г-жо Гигова. Разкажете как минават дните ви, какви са ангажиментите ви?

- Дните ми минаха интензивно в различни състезания. Бях член на международното жури на световното първенство в Щутгарт. През октомври имах още едно състезание. Освен това с международната организация и международния комитет работихме от сутрин до вечер върху новите правила на гимнасиката за новия цикъл 2017-2020 г., които трябва да са готови до края на годината. Определихме и съдиите за Олимпииските игри в Рио де Жанейро (2016), както и за втората квалификация през април. Подготвях материали във връзка с представянето на техническия комитет, правих презентации, лекци пред съдиите. Също така обучавам съдии.

- Защо само в гимнастиката няма криза?

- (Усмихва се) Това трябва да попитате колегите от другите спортове. Ние имаме запазени традиции и добри специалисти, които продължават да работят. Имаме добри гимнастички, добра селекция - всичко се дължи на добрите треньори и състезателки.

- Помните ли първото си състезание?

- Разбира се, бях 9-годишна, в Русе. Винаги, когато се явявам на състезание много се вълнувам. Аз съм по-артистична натура и тогава много обичах да играя пред публика като дете и после като гимнастичка.

-А какво ви липсва от онова време?

- Не мога да кажа, че ми липсва нещо. Това е бил моя живот, но сега е като затворена книга, в която могат да се прочетат много неща. Спомените ми са всякакви и когато се връщам към тях винаги ми е приятно. Не мога да кажа, че животът е бил по-лесен тогава. Когато имаш високи цели и трябва да ги преследваш се изискват много усилия, и психически и физически.

- Имате големи победи в спорта, но коя е най-голямата ви победа в живота?

- Това бе, когато се роди моята дъщеря, а после и внукът ми. Това изпълва живота с хубави емоции и смисъл.

- Разкажете за внука - как се казва? Къде живее?

- Казва се Явор, сега е на 4 години и половина, живее в Дубай с майка си и баща си и лятото идва на гости. Прекарваме много добре. Той е много привързан към мен, обича да играем заедно, обича България и с голямо нетърпение очаква мига, в който ще се върне тук. Говори български и английски, а в детската градина започнаха занимания по арабски и френски. Това е много за едно 4-годишно дете, но има време.

- Имате спомени с големи личности като Фидел Кастро и Тодор Живков. Какво си спомняте за тях?

- Фидел Кастро не го познавам лично. По време на световното в Куба, Раул Кастро дойде и приветства гимнастичките. Тодор Живков го познавах, да. След всяко голямо състезание имахме срещи, той ни канеше, беше приятно. Имаше голямо внимание към нашия спорт, защото бяхме популярни и носехме успехи за страната. И това беше гордост за всички, не само за Живков!

- Вярвате в Бог, за какво най-често го молите?

- Вярвам в добрите сили, които съществуват в хората и около тях и вярвам, че доброто винаги ще спечели. Старая се, колкото е възможно, да върша добри дела, защото знам, че доброто се връща с добро. Трябва да имаме надежди и да сме оптимисти. Казвам си: Ще премине този период, ще дойдат по-добри времена. Не съм човек, който се оставя да го завладеят отрицателните емоции.

- Какво правите в свободното си време?

- Ако съм при дъщеря ми в Дубай се занимавам с плуване, с разходки с внука, с игри, посещавам интересни места, гледам филми... Старая се да се разтоварвам, върша полезни за мен неща. С плуването се поддържам във форма, знам, че това е най-доброто за мен на моята възраст.

- До кога смятате да работите?

- За мен сега гимнастиката е хоби, но съдийството е отговорно, не е лесно. Старая се да бъда полезна за нашата и за световната гимнастика. Опитът, който съм натрупала през годините е голям, имам самочувствие - то е подплатено със сериозна подготовка. Помагам на колегите с каквото мога. Ходя често на контролни състезания за националния ни отбор. Когато ми търсят помощта я давам безрезервно.

- Преди време имахте конфликти с Нешка Робева. Какви са днес отношенията ви?

- Нормални, добри. Отдавана сме в добри отношения. Малко се преекспонираше от медиите това нещо, не обичам да се връщам към тези моменти. Не съм човек, който се отдава на такива емоции, не обичам да влизам в скандали. Дори, когато виждам, че има проблеми, предпочитам да се оттегля, отколкото да се спряга моето име, за нещо, за което незаслужено съм обвинена.

- Страхувате ли се от старостта?

- Не. Трябва да гледаме философски, всяка възраст е сама за себе си хубава, стига да умее човек да се възползва от това, което му предоставя живота, за да е пълноценен за себе си и за околните, за близките.

- Има ли нещо за което съжалявате?

- Не мисля. Общо взето това, което съм имала като цел съм го постигнала. Реализиран човек съм, изживяла съм хубав живот с осъществени мечти и това ме прави щастлива. Удовлетворена съм! -А чувствате ли се оценена?

- Да! Хората ме уважават, обичат, както близките, така и колегите. В България и не само тук, имат добро отношение към мен и това ме прави щастлива! 

Интервю на Анна САПУНОВА

Вестник "Златна възраст"