nabore.bg

Като се видим с братушките, сядаме да пием по чашка, казва Сашо

Александър Томов е един от най-силните класически борци в света за всички времена. В колекцията си от награди има три олимпийски медала, пет пъти е бил световен и пет пъти европейски шампион, освен това е световен студентски шампион и двукратен европейски вицешампион. Първата му световна титла е от 1971 г. Сашо е един от най-големите майстори на хватката „хвърляне през гърди“. Член е на управителния съвет на Българската федерация по борба.

- Сашо, как живееш, с какво се занимаваш, откакто слезе от тепиха?

- Занимавам се със спорт, това ми е ежедневието. Не мога и няма да се откажа от спорта, с него ми е вързан пъпът. Аз съм в ръководството на спортен клуб “Левски”, председател съм на клуба по борба. Имам и някои други ангажименти, но главното е спортът.

- Получаваш ли пенсия?

- Да, вземам за възраст и отделно спортна пенсия - заради сребърните олимпийски медали. Плащам си данък върху втората.

- Коя е любимата ти хватка?

- Суплекса. С нея надвивах противниците. Преди години я демонстрирах в шоуто на Слави Трифонов, където бях поканен да участвам, но не на Слави, а на едно момче, което беше предварително подготвено. Разбира се, прилагах и други хватки, но най-вече суплекса. Не е трудно, като ги научи човек, свикваш да ги правиш с лекота. На тренировка отначало правех по 80-100 хвърляния с чучелото, после вдигнах бройката. Не ми беше лесно. Стоенето в мост също беше важна част от подготовката. Е, сега малко ме понаболява врата.

- Би ли участвал в световно първенство по борба за ветерани?

- Знам, че има такива първенства, но не участвам. Достатъчно съм ги тръшкал. Има момчета, които участват, стават шампиони. Все пак знам за какво става въпрос. Работата не е само да излезеш на тепиха, трябва да тренираш, да подготвиш мускулатурата си. Като излезеш да се бориш, не знаеш какво ще направиш, как ще тръгне срещата. Не съм имал много травми, но имам такива, които съм получил от вдигане на щанги, като например дископатия. Още в самото начало си счупих ръката. Срам ме беше да се прибера на село при нашите.

- Поддържаш ли приятелства с големи борци от доброто старо време?

- Разбира се. Сядаме от време навреме на чашка, като се видим. Запазили сме голямо уважение един към друг. И досега си спомням грешките, които съм правил в някои срещи. Срам ме беше, когато губех среща, но в спорта човек трябва да се учи и от хубавото, и от лошото - като загубиш, да си кажеш къде допуснах грешка. В крайна сметка това е борба, не е балет. А като се виждахме с братушките, пийвахме водка. Един руски журналист беше писал в някакъв вестник, че съм пияница. Намерих му телефона, обаждам се и му викам, господине, ти познаваш ли ме? Не, отвръща той. Във вестника пишеш, че съм пияница, откъде знаеш? Ами така ми казаха, вика, извинявай. Смятам, че е нормално да удариш една-две чаши, но не и цяла бутилка. С братята руснаци се случваше понякога, на кой не му се е случвало! На едно първенство за европейската купа бяхме с Боян Радев в Москва. Вика ми, Сашо ела да пийнем водка със сельодка. Шест бутилки изпихме двамата. Бях на 38-40 години. Тялото ми гореше, стоях под студения душ, докато се оправя. Оттогава не съм правил такива глупости. Не е геройство, беше чисто мъжки експеримент. А Боян беше страшно силен, в Мексико през 1968 г. ги мяташе и в най-тежките категории. Няма да забравя, преди да стана за пръв път световен шампион, дойде при мене и казва - ако ти взема точка, ще станеш световен. Взе я.

- Има ли голяма разлика в тренировъчните методи днес и по твое време?

- Има. Според правилника, който беше в сила до миналата година, срещата по-скоро се решаваше в партер, отколкото от стойка, уж за да бъде борбата по-атрактивна, но се получаваше обратното. Сега новият президент на международната федерация по борба промени някои неща и смята да продължава в тази посока, за да направи борбата по-привлекателна и зрелищна. Някога на тренировките един добър борец можеше да има повече партньори - по 4-5, а днес да имаш трима е лукс. Пускаха ми ги един след друг, променяха ми тактиката, докато сега не е така. Освен това намалиха броя на категориите от 10 на 7. Тогава имаше 40-50 човека спаринг партньори за всички категории.

- Какво би казал за днешните треньори?

- Сега също има добри треньори, макар и по-малко. В класическата борба се открояват Армен Назарян, Янко Шопов, в свободната - Валентин Райчев и Георги Енчев, който беше олимпийски и световен шампион. Но някога в България имаше 15 отбора, а сега няма такава клубна база.

- До каква степен в тренировките се набляга на силата?

- Силата е много важна за бореца, но не мога с точност да кажа какви тежести вдигат момчетата. На времето доста тренирах с щанги, от лежанка правех серии със 140 кила, не е кой знае колко, но ми беше достатъчно за борбата, вдигах 270 кила мъртва тяга, кляках с 300 килограма.

- Имаш ли политически амбиции?

- Бягам от политиката, но мога да кажа, че съм помагал. Навремето през 1971 г. ме приеха член на БКП. Бях станал вече световен шампион, и ми направиха забележка, че не съм присъствал на партийни събрания. Казах им - кое е по-важно, да стана световен шампион или да ходя на партийни събрания?

Христо КУФОВ