nabore.bg

Сигурно съм бил 5 или 6-годишен, когато разбрах, че дядо ще ходи на види негов братовчед - Танкина Илия.  Дошъл си бил от Белене. Беше ми приятно дядо да ме хване за ръка и да ме поведе нанякъде. Спомням си, че беше края на март и снегът вече почти се беше стопил. Танкина Илия живееше над нас. Поведе ме дядо нагоре по стръмната пътека. Пътят ни минаваше през една урва обрасла с тръни, които образуваха тунел. Много пъти съм стигал до там, но през тунела ме беше страх да мина, защото по-големите ме плашеха, че там има вампири. И така с дядо стигнахме до малката и ниска къщичка на Танкина Илия. Имаше само една малка стаичка, останалото беше обор, където отглеждаше животните си. Влязохме вътре и гледката ме изуми. Посрещна ни висок и слаб човек с почерняло лице с рани по бузите и носа. Големите му уши бяха окапали. Повече от два или три часа говориха с дядо. Не схващах добре приказките им, но разбрах, че той е бил на едно ужасно място, където са му вземали здравето. След този случай този човек рядко го виждах. Почти не излизаше от дома си. Сигурно е бил съсипан и унизен от тормоз. Но това много по-късно го разбрах, когато тези събития бяха вече в историята. Но споменът за този човек е още жив в съзнанието ми. Реших да попитам една от внучките му, доста по-възрастна от мене да каже какво беше сторил дядо и. Ето какво ми разказа тя:

Било е по времето, когато селяните били принуждавани да да дават т.н. държавни доставки. Танкина Илия многократно бил привикван в общината. Арестувн и измъчван. Какво е признал и дал, но се оттървал. Решил от скритото жито да смели брашно, защото вече идвала зимата.

Още на разсъмване с натоварена каруца напуска селото. Отива на мелница където не го познават. Докато чакал да му дойде редът при него дошъл един дрипав селяк и го заговорил. Оплакал му се, че в тяхното село, но не казвал кое е то, голям бой пада, но хората пак успяват да скрият част от житото си. Тогава Танкина Илия разказал всичко от иглата до конец на този беден селянин. Изплакал мъката си и тормоза. Псувал комунистите до девето коляно. Олекнало му сякаш след като споделил с този човечец мъката си.

Само след два дни в дома на Танкина Илия направили обиск. Намерили скритото жито, арестували го. Дошла  камионетката на Околийското и го откарала в неизвестна посока. Чак тогава се той си сетил, че дрипавият селянин е от т.н. „тайна милиция”. Вече било много късно, когато разбрал, че е попаднал в клопка. Семейството му било в шок. Минал месец и нямало никаква вест от него. Тогава големият му син потърсил съвет от дядо. Дядо ми имаше по-малък брат - Любен Теодосиев. Той завършил елитната търговска гимназия в Свищов. Симпатизирал на левите идеи. След Девети е първият кмет на селото от новата власт. Любен Теодосиев бързо разбрал, че ще бъде принуден да прилага и насилствени мерки за стабилизиране на властта. Тази работа не му се нравела. Имал вършачка и ниви. Продал ги и отишъл в града. Намерил си подходяща работа и бил настрана от нещата, които са се случвали по селата.

Една сутрин, вече било след Димитровден, синът на Танкина Илия впрегнал каруцата. Отишл в града и намерил брата на дядо. Той решил да помогне на човека. Синът на Любен Теодисев вече бил завършил военното училище в Силистра и станал заместник началник на училището. Обещал му, че ще потърси съдействие от него. Минал близо месец от този разговор и чак тогава Танкина Илия си дошъл от Белене. Важното било, че се е върнал жив.

Минаха много години от тогава. Познавах брата на дядо и след това и синът му. Живееше вече в София, но ми гостува няколко дни. Понеже като малък е живял на село му ставаше драго като го разкарах с колата до Дунава, да види местности и чешми, които още помнеше. Не обърнах особено внимание, когато синът на дядовия брат ме попита за сина на Танкина Илия. Знаеше името му и само се позаинтерисува дали е жив. Нищо повече не ми спомена, а сигурно не беше и необходимо. Тази страница за него и за синът на Танкина Илия от живота им вече е била затворена отдавна.

Пенчо ЦАНЕВ, с. Горно Абланово, Русенско