nabore.bg

Тежката дума

Криза на идентичността е проблемът на Скопие (първа част)

Без широк обществен диалог и отказ от титовистките догми и стереотипи Северна Македония трудно ще направи решаваща крачка към своето членство в ЕС

 

Зоран Заев досега не е осъществил нито една практическа стъпка за предоляване на коминтерновския македонизъм в Скопие


Вече 30 години в съседната нам държава тлее един  конфликт, който тамошните политици и етнолози, експерти (с малки изключения) упорито  се правят, че не забелязват.  Или пък,  ако го забележат, се опитват да  избягат от него, като замазват истината винаги за сметка на „виновните съседи”. Друг път вадят вода  от деветдесет и девет кладенеца, за да оспорят някой елементарен и „очигледен” факт, който е без каквото и да е значение  за конкретния случай.

         

           Първите  конфликти

          

около т.нар. македонска идентичност се проявяват почти веднага след създаването на новата държава край Вардар. През 2001 г. избухва македонско-албанският военен  конфликт, който очертава изключително сериозен етническия разлом в Македония. Формалният повод са исканията на 25-процентното албанско население за повече права, но след като двадесет години по-късно те са удовлетворени-  включително правото на официален втори език- враждата и съперничеството между македонци и албанци си  остават, тъй като поделената власт между двете общности се крепи върху изключително лабилен компромис.

          По време на своето управление като министър председател  на БЮРМ  от 2006 до 2016 г. Никола Груевски  внедрява   тъй наречената антиквизация, с която  „обогатява”  македонската идентичност чрез присвояване на антично  историческо и културно наследство от времето на Александър Македонски. Добре известно е фиаското, което претърпя  неговият маниакално-кичозен   проект „Скопие’ 2014”, но независимо от това антиквизацията продължава да мъти главите на много македонци, които не престават  да вярват, че са наследници на  митичната античност.

        Подписаният през 2018 г.  Преспански договор с Гърция  за промяна на името на държавата в Северна Македония предизвика едва ли не истински  шок сред македонското население. Промяната досега (и сега)  не е приета от болшинството граждани на РСМ  и продължава да се възприема като болезнено посегателство върху македонската идентичност.

      

          Крадецът вика: „Дръжте крадеца!!

        

Наложеното в края на ноември 2020 г.  от България вето върху началото на преговорите за присъединяване на Северна Македония към ЕС произведе  в Скопие едва ли не буря  от  анатеми на политиците,  от пространни  декларации, паметни бележки и  манифести на учените и историчарите; от гневни изстъпления  на новинарите. Самото вето било: безотговорно. Още: голяма несправедливост, неблагодарен жест, ирационална позиция на България и пр.

        Всъщност,  истинската причина за  тази  реакция  беше  не толкова самото вето, колкото  условието Северна Македония да признае   българските корени на своята национална идентичност и своя  език, което стана повод за още по-невъздържани медийни изцепки:  Бугариja  сака да им го отнеме идентитетот на македонците. Бугарите им го напагат идентитетот. София ги поткопува темелите на македонскиот идентитет.

         Истината обаче е такава, че в продължение на десетилетия в Скопие за  етническия и езиков инженеринг на т.нар. македонска нация титовистките идеолози присвояваха идентичности, манипулираха исторически  събития, съдби на хора и цели общности.  Днес техните последователи  панически се провикват: „Дръжте крадеца!”, макар от самите факти да се подразбира кой е истинският крадец. Иначе  в  новата балканска държава на всички равнища  продължава да се задълбочава т.нар. криза на идентичността.         

        

          Проблемът  не е от вчера и днес

         

Прочее,  още през 2009 г. във в.  „Гардиън”,  брой  от 7 април с.г. , в статия, озаглавена „Македонската криза на идентичността” журналистът Хедър Макроби, като тръгва от въпроса за бъдещото членство на новата държава в ЕС, отбелязва, че „бившата югославска република страда от обичайните и безкрайни на пръв поглед проблеми на бившите посткомунистически страни- корупционна бездна и продължаващо напрежение със съседна България…” По-нататък Макроби  обяснява какви са  причините  за  това напрежение:  „Името и идентичността на Македония - отбелязва той,- по времето на Титова Югославия несъмнено са били използвани срещу България за разпалване на югославски  национализъм”.

         Доста по-късно,  през 2018 г. в излизащото на английски и гръцки език издание „Neos Kosmos” в Австралия (брой от 19 март с.г.), под заглавие „Криза на идентичността в СкопиеАлександър Галицки,  като коментира смяната на името на БЮРМ със Северна Македония, смята че „неслучайно младата балканска държава има проблеми с всички свои съседи заради културния инженеринг, при който в Скопие използват директно външни влияния, за да конструират и легитимират своята модерна синкретична „македонска идентичност”.

Чия сянка върху т.нар. македонска идентичност е по-дебела, на Александър Македонски или на диктатора Йосип Броз Тито?

 

Дори каталунското издание Nationalia в броя си от 12.03.2020 г. под заглавие „Северна Македония търси своята идентичност” доста обективно отразява „болния проблем” на новата държава. В своя коментар журналистът Мигел Фернандес Ибанес, след като установява, че „жителите на Северна Македония не знаят какви са или поне им липсва единен дискурс за генезиса на тяхната идентичност”, стига до злободневния извод, според който „след смяната на името и приемането на Северна Македония в НАТО най-важният конфликт приключва, но след това ще стане въпрос за решаване на конфликта за идентичността с България, което е по-деликатната ситуация…”

  

          Защо се разпадна Югославия?

         

За да разберем коя е главната причина за  кризата на идентичността в Северна Македония, трябва    да се върнем доста  по-назад,  към генезиса на заложения в нея  конфликт. В своето изследване „Комунистическа Югославия и нейните „други” (2006) известният хърватски политолог и редовен професор от Факултета за политически науки на Университета в Загреб - Деян Йович  смята, че „идеологическият модел на Югославия е довел до криза на идентичността и нейното разпадане” (с.278) Според Йович  Тито и неговите идеолози са изобретили т. нар. специфична общност от самоуправляващи се нации и националности”, която след провала на социализма в СССР и Източна Европа също се е разпаднала.

         Подобно е мнението на хърватската професорка  Весна Ст. Пейнович, която в изследването си „Разпадът на Югославия” (2010) смята, че „идеологията е от голямо значение за нейното разпадане” . По същество бившата федерация е представлявала „общност, която никога не е била напълно конституирана”, с „постоянно търсене на  своята легитимност” (включително и в Македония- бел. моя). За да бъдат неутрализирани центробежните сили , „ вътрешните различия са били преодолявани чрез търсене на външни врагове”. В бившата федерация национализмът е бил „потиснат и обезсърчен”  от идеологическата догма на проповядваното „братство и единство”, но това не означава, че той не е съществувал в своя  „унитарен” и „сепаратистки” вариант.

          

           „Незавършената”  държава  

       

В друго свое изследване „Спорната идентичност на Македония” (2011) Весна Ст. Пейнович смята, че „ новата македонска  държава е създадена върху парадигмата на югославския социализъм, сменен от либерална демокрация”. Върху смесването на тези две парадигми  Пейнович се стреми да  открои същността на „македонската идентичност”. Според нея тогава (през 2011 г.) тя  все още е била „в процес на установяване”. След 2001 г. в Македония има „две конкуриращи се национални идентичности, две общности с различен език, история, митове и понятия” - македонска и албанска. „Основната македонска дилема е как да се помирят „двата национализма”.  Весна Ст. Пейчинович набелязва няколко проблема пред формиращата се македонска идентичност, сред  които „трансформацията на страната от национална в мултиетническа”. Но като най-сериозна  опасност  за равновесието в новата държава  тя  смята  „нарастващия етнически македонски национализъм”.

          Подобна гледна точка за  кризата на македонската идентичност отстоява   ученият  от Университета „Линей” в Швеция доц. Горан  Башич. В своето изследване „Македония: „незавършена” държава” (2017) той очертава  няколко проблема, които според него са забавили демократичния преход на страната: 1. Обременеността от югославското наследство 2. Отношенията със съседните държави 3. Опасността от „косовизация” -  албанците да поискат отделяне,  вместо автономия. 4. Бинационалната идентичност,  довела до възникване на „нещо средно” между национална и мултиетническа държава.

       Според Горан  Башич „основите на македонската нация не съдържат съединителна тъкан за установяване на доверие между етническите групи”. Ученият отива и по-нататък. Той смята, че „политическите елити в Северна Македония нямат обща платформа за преодоляване кризата на идентичността, което допринася за налагане на един сегрегативен мултикултурализъм, а това улеснява по-нататъшното фрагментиране и нестабилност в държавата”.  

 

Борис ДАНКОВ       

 

(Следва )