nabore.bg

Заради геополитическите амбиции на САЩ, Брюксел отдавна е готов да си затвори очите и да даде зелена улица на Северна Македония за членство в ЕС

Лидерът на ВМРО-ДПМНЕ, върлият македонист Кристиян Мицкоски щял да вдига революция

(Продължение)

 Няма да е пресилено, ако се каже, че „югославското наследство” до ден днешен продължава да  навива спиралата на вътрешните конфликти и противоречия в „незавършената” македонска държава. Трудно може да се очаква, че Северна Македония, като „продължение”  на  катастрофиралия югославски   идеологически проект, ще може да се развива по-нататък като нормална държава, докато не се освободи окончателно от  наследените титовистки догми  и стереотипи.

       Македонисти срещу… реалисти

Колко прав  е  доц. Горан Башич за липсата на „обща платформа”  в Северна Македония за  преодоляване  на „кризата на идентичността” , може да се разбере от съществуващия  пълен разнобой  по този жизнено важен проблем  за  страната.  „Политическият  разлом”  на официално равнище минава между управляващата партия СДСМ  и опозиционната ВМРО- ДПМНЕ. От една страна „реформиралите се”  посткомунисти на Зоран Заев, възприели проформа  философията на мултикултурализма, обвиняват опозиционерите на Кристиян Мицкоски в жонглиране с … „отровния  национализъм”. Докато той  пък от своя страна,  като фанатичен  привърженик на македонизма, обещава да превърне въпросната доктрина във… верую на всички етноси  в Северна Македония, включително и на албанците. Мицкоски обвинява Заев, че е продал „македонскиот идентитет” на България, докато Заев  уверява, че го е „бетонирал”  непоклатимо завинаги.  

        Налице е обаче безспорният факт, че докато продължава този „идеологическа”  разпра между двете най-големи партии в Северна Македония, остават неизвестните около приемането на страната в ЕС. Не на последно място - все повече се засилва хистеричната българофобия в скопските медии и зловещото сатинизиране на „съседа враг”, стигащо понякога  до първосигнални изстъпления.   Утешително засега  единствено е това, че

          не липсват и трезви гласове.

Още преди да бъде изпратен  за своята „помирителна совалка” в София бившият министър председател  (2004-2006)  на БЮРМ  - Владо Бучковски обяви, че ако двете страни проиграят историческия шанс за помирение, може да се стигне до катастрофа. Още тогава известният политик подчерта, че е необходима „ясна стратегия”, за да бъдат  преодолени „рецидивите на миналото”  и „езикът на омразата”. Според него за целта са нужни  рационални и прагматични стъпки.

       От своя страна бившият първи министър на външните работи и професор по международно право в Скопския университет Денко Малески,  в  коментар за  информациония портал „Плюсинфо”,  след като изразява  еретичното си мнение, че „Македония няма средновековно историческо наследство” и критикува „недемократичния дух”  в страната, споделя своята формула за преодоляване на настъпилата безизходица: „Исках македонското общество да започне диалог със себе си по чувствителните въпроси на идентичността - пише Малески, като продължава: „Трябваше да адаптираме македонската история към новото време, но не направихме това и бурята ни застигна…”

           Истинска буря предизвикаха

няколкото поредни изказвания и на бившия македонски премиер (1998-2002)  Любчо Георгиевски, който  отиде още по-нататък, като предложи  съвсем конкретни стъпки за отблокиране на задънената улица между двете страни. Известният политик смята, че на първо време следва да се смени перцепцията (възприемането) на  България, „като се спре негативното отношение”  към страната. Според плана на Георгиевски   Северна Македония следва да даде гаранции, че няма претенции към България и  не подкрепя наличието на македонско малцинство у нас. Страната ни пък  да приеме, че македонската нация и език са създадени след 1944 г. Скопие да признае, че след 1945 г. са избивани и изселвани македонски българи. Общите исторически личности да бъдат утвърдени, без каквото и да е обсъждане. Македонските учебници да бъдат почистени от обидите срещу България и пр.

        Като резултат от тези няколко „просветления”  Денко Малески  бе уволнен като съветник на президента Стево Пендаровски, а Любчо Георгиевски - заплашен с отнемане на македонското гражданство и разследване от прокуратурата. От своя страна като коалиционен партньор  Зоран Заев побърза да обяви, че предложеният от Георгиевски план представя негови „лични възгледи и мисли”. Прегрешилият „българофил” трябваше да се кълне нееднократно пред скопските медии, че „не е нищо друго освен македонец”.

           Среден пръст за бугарите

Дотук е повече от ясно, че „реформираният социалдемократ”, пръв  довереник на Джордж Сорос и потаен македонист Зоран Заев не е в състояние да разсече гордиевия възел на „односите со Бугариja”.  След наложеното българско вето той се впусна в непремерени, хаотични действия и объркани,  дори алогични изявления, жалки хитрувания,  че дори и заплахи. Ветото било обида за Македония, анахронизъм.  То било поражение за ЕС. Заев бил огорчен. По едно време -  дори убеден, че може да покаже на бугарите и… среден пръст. След това пък даде прословутото си  интервю за БГНЕС, в което призна,  че „историята ни е обща”,  като потвърди, че  в  „регионална Македония”   са живеели „ хора, които са се чувствали едновременно и българи,  и македонци”, дори  прозря, че „България не е фашистка държава,  а наш приятел”. Но  щом се завърна в Скопие, трябваше да си посипе главата с пепел и да се отрече от своите  думи, за да си спести поредното обвинение в… национално  предателство.  Разбира се,   това не му попречи в тесен партиен кръг да заплаши, че ако  ветото не падне, Щатите   ще трошат „бугарски кости.” По едно време пък патриотично се изцепи, като обяви   македонския език за… велик, а след заклинанието на научниците от Македонската академия на науките (МАНУ), че „за език и идентитет не се преговаря”,  победоносно замълча. Вече като разбра, че  от българска страна няма да има компромис, заяви  че  „очаква завой след изборите”. Сега  говори, че се надява „размразяването” да настъпи през юни…

           Колкото до „националиста”, по-точно до  ястреба - македонист Кристиян Мицкоски, неговото заиграване с „бугарското вето” се оказа къде по- laissez-faire. В борбата за сваляне от власт на „конкуренцията” от СДСМ енергетикът-политик  от ВМРО-ДПМНЕ не си губи времето в хитровати увъртания и  сърцераздирателни хленчове. След като до неотдавна   заплашваше, че щом неговата партия „дойде на власт”, веднага ще отхвърли  Преспанския договор с Гърция за името, сега вече започна да се вживява в ролята на пръв политически ментор:  Заев да внимава в приятелството с България! Да не се проявява като политически аматьор. Да не се  подмазва на бугарите.  Заев да се извини за своите ставови (позиции) и вредите, които е нанесъл на предците. Заев „да я прифати оставката” заради неотдавнашния скандал с продаваните фалшиви  паспорти  на наркобарони.

           Ще избухне революция?...

В едно от своите последни телевизионни интервюта, след преболедуванието  си от Ковид, Мицкоски ултимативно заяви, че ако Зоран Заев отстъпи пред „бугарите”  в спора за „идентитетот”, в Скопие ще избухне… революция, която той  (Мицкоски)  щял да  поведе!

„Надпартиен” протест в защита на т.нар. македонска идентичност, организиран от ВМРО-ДПМНЕ, декември 2020 г.

В своя статия по повод на българското вето, озаглавена „Без договор в Скопие, няма договор със София”, авторитетният  публицист Бранко Героски смята, че „спорът с България ще бъде много по-сериозен”, отколкото този за името с Гърция. Героски е на мнение, че „е нужен вътрешен дебат между ключовите политически  фактори в Северна Македония”, като едновременно с това  изразява своите опасения, че „политическият елит на страната няма да е на висотата на  своята задача”. Това като че ли вече се потвърждава от самите политици в Северна Македония, от техните неадекватни  изявления и действия около  изкуствено нагнетявания  спор с България  за т. нар.  „македонска  идентичност”.

           Таралеж в гащите на Евросъюза

Всъщност,  въппросът   опира до това Скопие да се откаже от  титовистките идеологически  догми и клишета, от историческите фалшификации и политическите манипулации, които все още виреят в съзнанието  на  македонските „научници”  и политици; тиражират се в „медиумите”   и продължават да се  спрягат   в учебниците за училищата и университетите. И още - Скопие да признае  елементарните  факти от общата ни история, вместо тамошната  научна  колегия  високомерно  да   внушава, че „историческата истина била диалогична многоизмерима категория”,  а на страната ни да се приписват някакви абсурдни „хегемонистични амбиции”.  И нещо много важно:  в Северна Македония да си избият от главите веднъж завинаги  мисълта   за някакво измислено  „македонско малцинство” в България!!

           За жалост от всичко, което се  е случило (и се случва) досега  в отношенията между двете страни, става все по-ясно, че в Скопие се подвизават слаби и нерешителни  управници и политици, лишени от чувство на  обективна историчност, на доблест и отговорност за бъдещето на РСМ. От друга страна т.нар. велики сили -  нашите стратегически приятели и неприятели, доброжелатели вече лесно са „решили”  възникналия спор, като ни оставят да се оправяме сами …  „на двустранна основа”, без да се интересуват от последиците на назрелите ( и назряващите) конфликти, от които  Балканите  отново могат да станат барутния погреб на Европа.

          Заради геополитическите амбиции на САЩ европейските чиновници отдавна са готови да си затворят очите за  нерешените проблеми на СРМ и да й дадат зелена улица за членство в ЕС. Ако в Скопие си бяха решили  дилемите, свързани с  все  още  незавършената „македонска идентичност”; ако се бяха разделили с  титовистките клишета и клиничната българофобия, наследена от бивша Югославия, вероятно всичко щеше да е наред. Но тъй като дотук край Вардара са налице само празни обещания, хитровати шикалкавения и херойски изхвърляния, не е трудно да се разбере  какъв  настръхнал  таралеж  ще си вкарат в гащите   европейските бюрократи. Ами да им е честито приятното преживяване!...

Борис ДАНКОВ