nabore.bg

Тази сутрин морето е заспало

притихнало под слънчевото одеало,

забравило,че вчера е вилняло

от ярост тъмна почерняло.

 

„Отиде си лятото  така изведнъж

с нечакан тъй ранен есенен дъжд”,

а днеска заспаха спокойно вълните

на топлата гръд на скалите.

 

По мокрия пясък – самотни следи,

замислен,прегърбен на кея стои

старик,а в душата му пари,боли

и тихо се стичат сълзи.

 

Старост

 

Недей поглежда със тъга назад,

там няма нищо вече,

а младостта и радостта

останаха така далече.

 

Недей поглежда ти напред с надежда,

там старостта и бедността

под черна кърпа те поглежда.

 

Остана тук,сега,

вземи каквото можеш,че

във кутията от спомени да го положиш.

  

Привечер

 

 Припада вечер,притъмнява,

 но все пак светлина остава,

 денят с нощта се запознава

 и нежно той я обладава.

 

А тя,разпуснала коси,

 обвита във воал прозрачен,

 със сребърни,блещукащи звезди,

 приема го със поглед злачен.

  

Той бавно в нея се стопява,

 отдал последни сили,

 тя свойта нощна песен му запява,

 поспи и почини си мили.

  

Подаръкът на морето

 

Бездомна,безпарична,уморена,

с душа разкъсана,ранена,

аз на морето болката изплаках

и знак от него аз зачаках.

 

Попитах го дойде ли време

във своите прегръдки да ме вземе

и болката ми да отнеме,

и мъката ми да поеме.

 

Нагазих във студените води,

разплетох русите коси

и се приготвих за пътуване,

безкрайно на духа царуване.

 

А то,морето,бурно ме посрещна,

проникна във душата ми попарена и грешна

и малко преди всичко да потъне в мрак,

ми даде ясен,точен знак    -

 

изпрати ми пари,които по вълните плуваха,

незнайно откъде пътуваха

и  спряха се пред мене като на поднос

за скъп,желан и чакан гост.

Марина ДИМИТРОВА