nabore.bg

Кръстено е на благородника Филипо дел Албици - той в средата на 18 век го внася в Европа от Южна и Източна Азия

За пръв път видях това  красиво дърво  в родния ми Пловдив и … ахнах!Стоях захласната пред него, любувах му се и се чудех как може да има такава красота на нашата земя! Това беше едно ново за мене дърво,което привлече неудържимо погледа ми! То стоеше отпреде ми  като живо същество, радваше очите ми, изпълваше душата ми с  вълшебната си хубост! Бледозелените му перести листа, подобни на папрат,съставени от елипсовидни листенца, образуваха фина, леко рехава корона, под която сянката беше шарена, нежна. Над въздушно трептящата листна маса грееха в хубост и изящество чудни, уникални цветове – бледо-розови, събрани в съцветия. Дългите им тичинки се извисяваха, трептяха от най-малкия полъх на въздуха. Приличаха на метлички, на козметични четчици. Напомняха ми разперени паунови опашчици. Сякаш бяха ефирни пухени ветрилца - украси на корони за принцеси. Напомняха ми още главичките на екзотични птици,увенчани с такива невероятни “прически”! А около това дърво се носеше силен  аромат! Ухаеше на вкусно, на плодов парфюм! Да, това беше дъхът на зрели праскови! Медоносно е дървото и затова привлича пчели, пеперуди, които танцуват над него и пият сладък нектар от цветове му. Чува се жуженето, пърхането на крилцата им и цялата картина още повече ме уверява,че в природата  живеят хармонично животинският и растителният свят.

    Привечер заведох и моите приятели при дървото, в което се бях влюбила от пръв поглед. Седяхме на близката пейка и го гледахме с възторг и радост. Уханията на цветовете на това ново за мене, а и за приятелите ми, красиво дърво  ни упойваха! Сякаш бяхме в лаборатория за аромати. Когато здрачът обви всички ни,стана още едно чудо – листенцата на дървото се свиха, затвориха се и сякаш заспаха! Е, наистина това дърво беше живо “същество”!

     После видях такива декоративни дървета в Южното ни Черноморие, в парковете край морето, но и в  Първомай, в Плевен – в градинката на гаровия перон, по дворовете и алеите. Имаше и дървета с по-силно розови, чак до червено цветове.

     Разбрах, че наричат дървото  “копринено”  и “пауново” – заради ветрилообразните тичинки, а някои смятат, че е от рода на  мимозите.

     Истината е, че се казва  “юлибрисинова” - “копринена албиция”. Името си това невероятно  дърво носи в чест на благородника Филипо дел Албици, който в средата на 18 век го внася в Европа от неговата родина - Южна и Източна Азия. “Отечеството” му се разпространява от древна Персия – Иран, Абисиния до Китай и Япония. Това дърво, тази източна красавица,  спада към семейство Бобови. Ефектните му цветове го правят неземна хубавица от май, юни до септември. Те са още и храна за някои птици. Когато прецъфтят, образуват плодчета - кафяви шушулки, като при дивите рожкови.  Изпълнени са със сплескани семена, чрез които дървото се размножава. През зимата листната маса на чадърестата корона окапва. Дървото е капризно - изисква светлина  и топлина. Обича топлия климат, но издържа и до минус 10 градуса. Щом живее в Плевен, значи вече се е приспособило към климата на България.

     Ако имате възможност, засадете си копринена албиция в двора, на вилата. Тя ще ви се отблагодари с красотата и с аромата си!

 Петра ТАШЕВА