nabore.bg

Хората говорят

Нова мемоарна книга: Константина Петкова – орисана на изкуството

В родното Пчеларово оперната певица и днес устройва фестивали, концерти, певчески школи и изложби  

 

 Авторката Канстантина Петкова и нейната книга                                                  

 

Наскоро Константина Петкова представи в София своята автобиографична книга „Това, което чух, видях и преживях”. Премиерата на книгата  /издателство „Фама”/ се превърна в приятна среща на артистичния свят у нас.  „Купонът”  продължава до 3 часа сутринта на другия ден. Актьорите участват с удоволствие в тържеството,  радват се на  общуването си с колегите  и с  авторката на книгата, затова  удължават до утрото срещата си с изкуството.На 26 март 2023 г. в зала „България” ще се състои второ представяне накнигата.

Константина Петкова в своя дом

 

Целият  живот  на Константина Петкова е  посветен на музиката, танца и театъра. Тази таланлива и благородна българка от Златна  Добруджа е орисана на изкуството още от раждането си в 1937 г. Жизненият й път тръгва от с. Пчеларово, където нейният дядо Петко стопаниства голям чифлик с над 400 дка земя. Мащабите в Добруджа са големи, както са големи, широки и душите на добруджанци – тези „злато хора” по определението на големия наш писател – сърцеведец Йордан Йовков. Дядото на Константина е природно интелегентен, жаден за знания за света и литературата. Той се самоообразова с четене на книги, които си изписва от издателствата. Приятелските му срещи  с интересни и таланливи хора, като Йордан Йовков, Дора Габе, Елин Пелин, Ангел Каралийчев и др., обогатяват духовно  добруджанеца, станал известен и с поставянето на авторските си пиеси в  Пчеларово. Той изкарвал конете от големия си дам /обор/ и го  превръщал в своего рода театър. Зрителите седели върху донесени от тях тикви. Самодейният „храм на изкуството” става популярен в цяла България, а добруджанци   гледат представления, режисирани от техния талантлив съселянин – дядо Петко. В такова огнище на изкуството, в дом с много книги и списания расте Константина Петкова. Тя има красив и силен глас - дълбок алт. С песните си от малка оглася широките добруджански полета, участва в училищни и читалищни сцени и мечтае да учи пеене. Започва с уроци по музика и пеене в Добрич и Варна. Пътят й на певица е труден. Има пречки след Девети септември заради гостуването в дома им в Пчеларово на цар Борис Трети и неговия брат Кирил. Наскоро след това посещение Борис умира, а царица Йоанна извиква дядо Петко в София. Тя знае за приятелството на съпруга й с добруджанеца и по негова воля му подарява златен часовник. Тези срещи оставят следи, заради които Константина има неприятности за излизането си от България.  Амбициозната млада певица не се предава и се справя с пречките. Певчевската й кариера започва в Русенската опера. Въпреки трудностите от всякакъв род, тя успява да осъществи своята и на близките си  и мечта да учи музика и пеене в Италия. Учи пеене в Консерваторията „Санта Чечилия”, където завършва и курс по режисура. Учи и работи. Творческият й път тръгва от Пчеларово, преминава през Добрич, Русе, Рим, Ню Йорк, Женева  и обратно. Непрекъснато е в света на големите творци на своето време – Антониони, Фелини, Виторио де Сика, Кристо, Боския, Игор и Олег Маркевич и др.В книгата си Константина Петкова е споменала толкова имена на знаменити личности от света на изкуството, че събира възхищението на читателите със силната си памет! Автобиографичната книга е увлекателен разказ за шарения и богат със събития и големи артисти  неин живот, но е и широка панорама на културните събития в целия свят. Често комичните случки се срещат с тъжните  в пътя  на Константина. Тя е откровена и  нищо не  крие от читателите си. Книгата се превръща в  една малка енциклопедия на трънливите пътища за успеха в  изкуството. Внезапно Константина Петкова остава без съпруг – той и неговата майка си отиват от тежки трамви в автомобилна катастофа. Наближава и времето за пенсионирането на Константина, която често получава сърцераздирателни писма от възрастните си родители, нуждаещи се от нейната помощ. В 1986 г. се прибира  отново в с. Пчеларово – там, откъдето е тръгнал пътят й. Идва в родния си дом, ремонтира го, строи нови помещения, урежда стария обор като изложбена и театрална зала, прави в двора градини с алпинеуми, езерца и приказни цветни кътчета. Константина продължава делото на дядо си - превръща дома на дядо Петко в истински „рай на изкуството”.

Певицата заедно с музиканта композитора, музиканта и актьор Стефан Вълдобрев

 

Две години работи като председател на читалището в селото, което също ремонтира. Устройва празници и фестивали. Колата, с която прибира багажа си от Швейцария, тя превръща в линейка за селото и цяла година е шофьор – за помощ на болните. Кой днес прави това? А и повечето от сегашните ни управници само ни лъжат и крадат непрекъснато... А неуморната Константина организира школи по пеене, в които поставя и „лекува гласове” на млади певци, грижи се за тяхната кариера и най-важното - всичко прави със собствени средства. Даже купува крава, кози, дои млякото, кваси го, за да има за учениците и гостите й... За нея остава само удовлетворението, че помага на талантливи млади хора да се осъществят като творци. През зимата приютява учениците си в своето жилище в Добрич, а  лятото пред дома й в Пчеларово има върволици от леки коли - както някога пред двора им е имало върволици от талиги и каруци. Сега тук се провеждат концерти от млади и  утвърдени наши певци и инструменталисти. Изложби правят художници.   Незабравим е рециталът със стихове на Йордан Йовков.

    Жителите на Пчеларово, Добрич, Русе, околните селища и даже от Румъния и от света имат възможност безплатно да се радват на разнообразните  културни прояви. Константина Петкова е приятелка  със Стоянка Мутафова, Мими Николова, Антони Дончев, Васил Петров и с още много знаменити артисти, инстументалисти, композитори, певци, художници... Домът й в Пчеларово е привлекателен храм на изкуството.  Неизтощимата енергия на Константина Петкова се пренася и на гостите в дома й, но  натрупаните години вече си казват думата. Затова днес тя е готова да предаде щафетата на млади хора, които да продължат дейностите й. Дано се намерят  инициатори, които  да поемат благородното дело на Константина Петкова  - на тази голяма българска  патриотка -  жрица на изкуството.

  

   Петра ТАШЕВА