nabore.bg

Сградата на софийската Буюк джамия събира под покрива си първата книжна сбирка (китабхане)

Константин Иречек, министър на просвещението

За малкото време , през които пребивава в България /юни 1879 - юли  1884 г./ Константин Иречек  работи активно  за европеизирането на  братската славянска страна.Първоначално е  главен секретар  в Министерството на народното просвещение, а впоследствие е назначен и за негов министър. Председател е на  Учебния съвет  при министерството, участва във възобновяването дейността на  Българското  книжовно дружество, внася предложения  за запазване на българските старини. Една от най-големите му заслуги към княжеството, е ефективната му работа по създаването и уреждането на Българската народна  библиотека. За тази цел култовата сграда на Буюк джамия  е превърната в библиотека.Турското население одобрява тези действия на Иречек,защото според  тяхната религия ''всяко място, където се пазят книги /китабхане/ е свещено''. В годините на неговото пребиваване , той  си остава единственият професионалист, който  разбира какво е библиотека и какви са  потребностите за такава библиотека.Скоро   новосъздадената книгохранилище преминава на пряко подчинение  на Министерството на просвещението.

Сградата на Буюк джамия станала първото хранилище на книгите

Иречек, владеещ няколко  европейски езици, има специални интереси към архивните документи и  ръкописите. Като мастит учен, той е бил наясно какво е потребно на едно  току -що проходило национално книгохранилище. Като секретар на просветното министерство, той осигурява големи парични суми, за закупуване на книги  и периодични издания. От друга страна ,той задължава печатарите и издателите, да депозират определени бройки  от новоиздадените  книги.

През 1900 г. Българската народна библиотека получава собствено здание, а именно откупения за целта Граждански клуб на ул. „Г. С. Раковски“ № 131. Именно в тази сграда като директор на библиотеката работи Пенчо Славейков.

Също така осигурява средства, за реставрирането на  стари славянски и турски ръкописи. Помощник -библиотекарите, създават азбучно подреждане на книгите, тяхното подпечатване ,подреждане, създаване на инвентарен каталог,а библиотечните сметки се разплащат редовно. Иречек участва и в изработването на правилника за дейността  на библиотеката.Постоянно  пуска мотивирани заявки за по-висок бюджет, с който се закупуват книги и периодични издания от европейски държави. Доставя се научна и художествена литература ,засягаща България и Балканите, а така също и творения на западноевропейската мисъл, по всички отрасли от знанието.

Народната библиотека днес

Така Константин Иречек, успява да изправи на крака Народната библиотека ''Св.св.Кирил и Методий'', благодарение на изключителната си работоспособност и академични знания. Така създадена, библиотеката заема своето достойно място сред обществото, като модерна културна и социална институция. С усилията на Иречек, библиотеката  получава нова сграда  и книгите са изнесени от влажната джамия.

    Иречек е награден с първия златен медал ''За наука и изкуство" от княз Александър I, през ноември 1883 г. Преди отпътуването си от София, получава от княза  и ордена ''Св. Александър'' III степен .

    През август 1884 г. К.Иречек се завръща в Прага, като е избран за професор в Карловия университет, а след това от 1893 до 1918 г., е преподавател по история на славянските народи във Виенския  университет.

Марияна МАТОВА, библиотекар в Националната библиотека ''Св.св.Кирил и Методий''-София