nabore.bg

Професорът бил две години български министър на просвещението

‘’Аз в България нямам никакви лични интереси,освен желанието да видя България голяма и силна, да видя  българите едни от най-щастливите и най-развити славянски народи.’’

Константин  Иречек

Чехът Константин Иречек е роден на 24 юли 1854 г.във Виена. Баща му е литературен историк. Майка му е дъщеря на големия чешки славист Павел Шафаржик. Основно и  средно образование получава вьв Виена,а висше  по история в Пражкия университет. Първият труд ’’Книгопис на новата  българска литература’’, издава през 1872 г. Още през студентските  си години се ориентира кьм славистиката, а чрез контактите си с български студенти и учени - и към българската история. С академичния труд ‘’История на българите’’, Иречек става доктор по философия през  1875 г . в Пражкия университет. Самият той е считал, че това е произведението на живота му. Неоценима помощ при написването на ‘’История на българите’’ оказва  вуйчо му Ян Шафаржик. Историята е отпечатана последователно на немски ,чешки, полски,руски и унгарски езици. В България е издавана общо шест пъти.Този огромен труд е сьставен от 34 глави. Започва с географски преглед. В другите  глави разглежда територията на българите в Тракия, Мизия и Македония, техните реки ,планини, природа, фауна, паметници славянския произход на българите.Системно е изложението за Първото българско царство, отделено е място на славяните през  4 и 5 век и сьжителството им с българите. На края са очертани границите на българския етнос и етническият ни състав.

Фундаменталният труд на Иречек е неговата "История на българите"

През втората половина на 1878 г. К.Иречек по покана на правителствата на Княжество България и Източна Румелия идва  за обещаната му работа. Назначен е за главен секретар на Министерството на народното просвещение /1879-1881/ и министър   на народното просвещение /1881-1882 /. После е председател на учебния сьвет /1883 / и директор  на Народната библиотека. Участвал е активно в различни правителствени комисии, а сьщо така е бил и преподавател по всеобща история в Първа мъжка гимназия в София. Членува в Българското книжовно дружество /днес БАН/ и в Българското археологическо дружество. На 1 октомври 1884 г. К.Иречек напуска  България, за да оглави катедра на Карловия  университет в Прага,където е избран за професор, а  от 1893 г. до смъртта си е професор по история на славянските народи във Виенския университет.

    Забележителна книга е неговият ‘’Български дневник’’, воден между 1879 и 1884 г. - поразителен документ за тогавашните нрави,които са живи и днес. К.Иречек прави едно уникално откритие: ’’България е с население два милиона  души, което е разделено на три групи: бивши министри, настоящи министри и бъдещи министри’’- пише той. Изграждането на младата българска държава описва пък в книгата си ‘‘Княжество  България 1891 г.”

Образът на Константин Иречек е влязъл и в произведението на Алеко Константинов "Бай Ганьо"

Признателна България помни делото на учения, той ще остане най-известният учен–българист сред нашият народ, неговото име  носят редица училища,читалища,улици, както две села и третият по височна връх в  Рила. Иречек  е носител на златния медал ‘’За наука и изкуство’’/1883/, както и на орден ‘’Свети  Александър‘’, трета степен. Писателят Алеко Константинов го увековечава в книгата си ‘’Бай Ганьо’’, като  с много хумор, описва  посещението на Ганьо Балкански, самопоканил се да обядва  в дома  на професора в Прага.

     Сестрата  на К.Иречек, Сватава, описва последните минути от неговия живот. Умира вечерта на 10 януари 1918 г във Виена. В траурното шествие и на погребението му участва цялото българско дипломатическо  представителство. Полковник, професор д-р  Константин Йозеф Иречек е погребан във военното гробище във Виена.

Д-р Мирослав ЛАЗАРОВ