nabore.bg

Да си спомним - преди 180 години започва историята на българския периодичен печат

Художественият портрет на Константин Фотинов е създаден от Ари Кълъчев, рисуван е по описание на хора, които са виждали и познавали Фотинов. Направен е през 1939 г. и е собственост е на гимназия "К. Фотинов" в Самоков

Чета и не вярвам на очите си:”...Това го подтиква/Иван Богоров – б.м./ да издаде първата граматика на български език. По-късно създава първия български вестник – „Български орел” и първото списание – „Любословие”. Като се установява в Цариград, започва издаването на „Цариградски вестник”...” Няма да издам къде ме информират толкова „точно” за историята на първото наше списание по 2 причини. В работата си репортерите винаги се надбягват с минутката и грешки стават. Второ, който желае – нека го приеме като предизвикателство и с интернет търсачка да види кой „редактира” така историята за пионера на българската журналистика. Сн. 5, 6 и 7.

За паметника на Фотинов, открит през 2015 г. в Самоков ще стане дума по-късно. На тази снимка, предоставена от моите състуденти Тодор Попов и Надка Вардарова, Фотинов „седи“ сред журналистите от Саомоковското дружество, едно от малкото, които не са в областен център. През тази година колегите ще честват четвъртвековен юбилей от създаване на дружеството. И поясняват, че по време на пандемията в града хартиените вестници са спрели, а техният в. „Приятел“  продължава работа като сайт

Ако се вгледате внимателно в паметника на първия български журналист, веднага ще откриете и герои от сп. „Любословие“ – паунът и камилопардът т.е. жирафът, лъвът/асланът/ остава полускрит от снимащите се. За сравнение – копия от дигитализираното списание

А какво става с Константин Фотинов през 2024 г.? Той е на една ръка разстояние от нас и ако казаното се струва пресилено на някого, защо не надникне в дигиталната сбирка на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”? „Любословие” е дигитализирано от 2009 г.,разказва доктор Бояна Минчева,  ръководител на направление „Опазване на ръкописно-документалното наследство“ в институцията. Всеки, който иска, може да се запознае и с легендарното списание, и с други знакови образци на Възрожденската ни периодика. Преди десетилетия желаещите трябваше да разлистват оригинали в читалните, после и фототипни копия. Сега с 3-4 клика даже у дома се пренасяте в Смирна, 1844 година. Няма ограничения, няма и броячи кой колко време е прекарал над четивото. Най-общо – около 80 хиляди влизания в раздела с вестници и списания отпреди Освобождението.

Няма как да се направи портрет на е-аудиторията, но очевидно ентусиастите следва да са подготвени за пътуване от век на век. Младите хора мъчно ще разберат езика на Фотинов, правописа на „Любословие”, освен ако имат по-специални познания. Но пък библиотечните работници се радват на най-искрената подкрепа на ученици, участващи в програмата „Осинови книга” - те събират средства на издания, нуждаещи се от реставрация. Предаността на децата привлича и техните родители...

Значи, не е бил напразен горчивият Фотинов укор:”Ах, скорб наша и стид/срам/! Народи послешни и народи безкнижни начнаха и зафатиха на нашите дни да просвещават ся и да умножават училищата нихни, книгите, историите, списания благонравна, списания повседневна /газета/, списания повсенеделна или повсемесечна, за да гледат и да знаят що по света бива и става, а болгарскио народ спава!!! Горко, горко ти ест, народ многочисленний, а на ползи своея нечувстенний и нерачителний!”. Сн.1 и сн. 2.

Фотография на Константин Фотинов няма, пояснява Веселин Хаджиангелов, който любезно предостави снимка на паметника на първия български журналист в Самоков, дело на Спас Киричев. А разпространяваният образ в мрежата с голобрад мъж с очилца не е на Фотинов, а на един друг голям българин и самоковец - Христодул Костович Сичанниколов.

„Любословие” проправя величав път с пробен брой и две годишнини, с тираж около 500 броя и предани приятели. На първо място като като шуменеца Рали хаджи Мавриди, който отделя средства всеки месец, за да предплаща печатницата и да разпраща издадените книжки, да общува с цензорите на империята и гръцката патриаршия. Приносът му впечатлява. Нека да си представим как са вървели нещата в действителност, за да напише този благодетел, че от един камък зид не става и да помоли народът да му прости за повече „ стига 2 години що предстояха с толкова трудове и пожертвувания”.

За съвременника, който рови из сайтовете на джиесема, сигурно звучи непонятно. Ще „онагледя” някогашната история с напълно днешен пример –  вестник БГБЕН, който 20 години излиза за българите в Англия. Започва на 8 страници формат А4, сега е на 32 страници с тираж 6000. Аз го „разлистих” в мрежата и напълно вярвам на казаното в юбилейния му брой 500 за дните и нощите, изпълнени с много труд, безсъние, мечти, разочарования, препятствия и предизвикателства, осъществени и неосъществени амбиции и цели. Но там, в сайта прочетох и разказа на предана читателка на БГБЕН, абонирана и въпреки това пътуваща до български магазин, за да закупи още бройки и да зарадва приятелите си с него, а носи екземпляри и като се връща в България. Защото това е вестникът, който я доближава до родината... Другите паралели и мередиани ги оставям на специалистите, които ще поискат да узнаят какво топли сърцата на нашите сънародници в чужбина, такова проучване не е лъжица за всяка уста.

И пак разходка... във времето. В издадената през 1984 г. книга на Георги Боршуков „Вестници и вестникари”/ той си отиде през 1975-а/ професорът обяснява, че „Любословие”  е превод на гръцката дума „филология” на български език, като тогава понятието не е било разбирано тясно, езиковедски, а по-широко – в смисъл също и литературен, културен. Е,  „любословие” се среща и по-късно в българския език от времето на Възраждането. Примерът – Раковски нарича любословен лист културното приложение на вестника си „Българска дневница”, но после думата и нейните производни изчезнали съвсем. Вероятно и проф. Боршуков би се радвал, че днес в е-пространството има сайт „Любословие.бг” и през 2014 г. той обеща да публикува материали за К. Фотинов, на когото е кръстена тази медиа. Като редови читател ще си кажа – бих се радвала да са повече...

Създателят на първото българско списание работи като учител, преводач, писател и дори технически ръководител /навярно така трябва да опишем, че е поканен да надзирава отпечатването на първото издание на Новия завет по български превод на Неофит Рилски/. От онова време Фотинов е запомнен като „късичък, сухичък, ингилиз цял”, винаги с капела и фрак. Родоначалникът на българската периодика не създава семейство, а цялата му рода е свързана с епохалното дело на баба Фота. Тази му баба по бащина линия отглежда Константин и се грижи за завидното му образование, основава метоха в Самоков и там се замонашват тя, нейните дъщери, внучки, правнучки. 

Манастирът „Покров на Пресвета Богородица“ 

Сега в девическия манастир „Покров на пресвета Богородица” пазят една брошурка за историята на манастира и живия спомен за монахиня Херувима /приемница на някогашните монахини и на баба Фота/, която си е отишла преди няколко години като столетница. Игумения Максима добавя: в светата обител населници са няколко жени, събират ги обща молитва, трапеза и труд. Та те разказват каквото са им говорили за манастира, когато дойдат групи. Тук вярващите питат и за баба Фота, но идват и когато се изнасят за поклонение мощите на св. великомъченик Панталеймон от Хилендарския манастир, някога дарени и пазени при Херувима.

Доктор Веселин Хаджиангелов е археолог, директор на общинския исторически музей в Самоков. Той ще покаже на децата от училище „К. Фотинов” в града оригинали на някогашното списание, като организират честване на патрона си. Но признава: днешните деца повече се вълнуват за пушките от Възраждането, а към етнографията и книжовното наследство интересът е по-малък. Вероятно не са подготвени за срещата с такова четиво, а и културната основа изтънява. Забелязал е как влизат в музея групи, наблюдавал и учителите, май гледат по най-бързия начин да обиколят и да ги изведат. И казва, че на среща с кмета ще постави въпрос, че 30-хилядният Самоков си няма...вестник. Сега.

Антония МЕЧКОВА