nabore.bg

 Чакат ви материални награди

Учениците на България може да участват в конкурса GENERATION 2026: Рисуваме България - разкази чрез комикси за живота на тримата чешки художници в България: Ярослав Вешин, Иван Мърквичка и Йосиф Питер.

Конкурлсът се организира по повод 110 години от кончината на Ярослав Вешин, 100 години от кончината на Йосиф Питер през 2025 и 170 години от рождението на Иван Мърквичка през 2026 г.

„На воля пият благодат

върхари, мури и орли,

в тревите цветен дъжд вали,

сънят на древност е богат.“

(Иван Мърквичка, Сонети и ронда,

Из "Родопи", превод от чешки Мария Генова)

Какви са изисквания към авторите и творбите:

В конкурса могат да участват деца и младежи. Авторите са разделени в две възрастови групи:

- до 10 навършени години

-  от 11 до 18 навършени години.

Всеки автор може да участва с 1 комикс от максимум 2 страници във формат А4 за един от тримата художници. За вдъхновение и в помощ на авторите е подготвено приложението „Чешки художници в България“.

За участие задължително се попълва формуляр-заявка от родител, настойник или преподавател: https://forms.gle/qBwStxLCwk2rzHR29 , в който декларира съгласието си личните данни на автора да бъдат обработвани и използвани за целите и осъществяването на горепосочения конкурс и изработената творба да бъде използвана за нуждите и целите на проекта GENERATION 2026: Рисуваме България.

Изработеният проект за комикс трябва да отговаря на темата на конкурса.

Проектът за комикс да бъде подготвен и изпратен в електронен вариант – във формат А4, дигитален формат tiff, jpeg с минимална резолюция 1000 dpi или pdf.

Срокове:

Обявяване на конкурса: 23.04.2026 г.

Срок за попълването на формуляр-заявка за участие и изпращане на проекта за комикс: 31.05.2026 г. на адрес: csklub@csklub.bg (при над 10 MB да се използват сайтове за трансфер на големи данни).

Получените проекти за комикс ще бъдат разгледани от чешко-българско жури, което в срок до 30.06.2026 г. ще посочи 10-те най-добри проекта за комикс, а от тях ще излъчи победителителите в конкурса. По преценка на журито може да бъдат избрани и повече от 10 най-добри проекта за комикс.

Реализиране на изложба в Чехословашкия клуб „Т.Г. Масарик“с отличените комикси: октомври 2026 г.

За победителите:

Във всяка категория ще бъде излъчен победител, който ще получи материална награда.

Победителите ще бъдат обявени на тържественото откриване на изложбата през октомври 2026 г. в Чехословашкия клуб „Т.Г. Масарик“ в София.

За повече информация e-mail: csklub@csklub.bg

Информация за конкурса можете да намерите и на страницата на Чехословашки клуб „Т. Г. Масарик“ в България тук: https://csklub.bg/category/aktualno/. Организатори: Чехословашки клуб „Т. Г. Масарик“ в България, Сдружение Бохемия клуб, Секция „Комикс“ към СБХ

Други условия:

Организаторите придобиват правото да използват отличените в конкурса комикси, да ги публикуват, разпространяват, разпечатват, без това да е в противоречие със Закона за авторското право и сродните му права, по всички допустими начини за целите на конкурса (без авторите да губят правата върху проектите си).

В помощ на участниците в конкурса – ето биографиите на чешките художници:

Иван Мърквичка или на чешки Ян Вацлав Мърквичка. Може би ще си помислите, че това е художествен псевдоним, но всъщност не е. Иван и Ян са българската и чешката форма на едно и също име. По онова време е било прието личните имена „да се превеждат“. Иван Мърквичка е роден през 1856 г. на 60 км северно от Прага, в гр. Видим, днешна Чехия. Тогава обаче Чехия, също както България, не е самостоятелна държава, а е част от АвстроУнггарската империя. Ян/Иван Мърквичка учи в художествените академии в Прага и Мюнхен. През 1881 г., три години след Освобождението, по покана на Константин Величков 25- годишният Мърквичка пристига в Пловдив. Работи като гимназиален учител.

Ян Вацлав Мърквичка

Творецът живее в града под тепетата 8 години. През този период създава картини като „Пловдивски пазар“, „Пазар в Пловдив“, „Улица в Пловдив“ и други, които могат да се видят в Националната художествена галерия. Общува с видни културни дейци като Константин Величков, Петко Каравелов, Петко Р. Славейков, Иван Вазов. Иван Мърквичка илюстрира първото издание на „Под игото“. Рисува официалния плакат на Първото земеделскопромишлено изложение в Пловдив, където са представени и негови картини. През 1889 г., четири години след Съединението, Иван Мърквичка се премества в София. По инициатива на Константин Величков през 1896 г. се открива Държавното рисувално училище в София (днес Национална художествена академия). Мърквичка е един от съоснователите му, първият му директор и преподавател по живопис. Творчеството на Иван Мърквичка представлява основно класическа живопис. Темите са свързани с българската етнография, обреди, празници, носии. Художникът рисува също така портрети. Заедно с друг чех, археолога и нумизмат Вацлав Добруски, са автори на тогавашния герб на България. През 1918 г., след края на Първата световна война, е създадена независимата Чехословашка република и три години по-късно, след 40 години в България, Иван Мърквичка се връща в родината си. Почива в Прага на възраст 82 години. Знаете ли, че … Иван Мърквичка илюстрира първото издание на романа „Под игото“ от Иван Вазов. Съосновател и първи директор е на Рисувалното училище, бъдещата Национална художествена академия, и е един от първите преподаватели, изучил поколения български художници. Съавтор е на тогавашните гербове на България и на София. Думата „мърквичка“ на чешки означава „морковче“. Факти от биографията Роден: 1856 г., гр. Видим Учил: Прага, Мюнхен Пристигнал в България: 1881 г. (на 25 години) Връщане в родината: 1921 г. Време, прекарано в България: 40 години Починал: 1938 г. в Прага (на 82 години).

Ярослав Вешин е с три години по-млад от Иван Мърквичка, той също е роден в АвстроУнгарската империя, във Врани, на 60 км от Прага, само че в северозападна посока. И Ярослав Вешин учи в художествените академия в Прага и Мюнхен, след което работи известно време в Мюнхен и в Словакия. И него Константин Величков кани в България, но той, за разлика от Иван Мърквичка, се установява направо в София и започва работа като преподавател по живопис и рисунка в основаното година по-рано Държавно рисувално училище (днес Национална художествена академия).

Ярослав Вешин

Темите, които вълнуват художника са свързани с живота и труда на българските селяни. Ярослав Вешин рисува също така множество ловни сцени. През 1904 г. постъпва на работа в Министерството на войната. По време на Балканската война (1912–1913) е единственият на длъжност „военен художник“. Ярослав Вешин става най-известен тъкмо с картините си на сцени от войните – наричат се „батална живопис“. За разлика от Иван Мърквичка, Ярослав Вешин не доживява края на Първата световна война и основаването на Чехословакия и умира в София през 1915 г. Той живее 55 години, 18 от които прекарва в България.

Знаете ли, че? През март 2025 г. картината на Ярослав Вешин „Лов на сърни край София“ (1912) е продадена за 65000 евро – най-скъпо продадената картина на българския пазар на изкуството.

Йосиф Питер е най-младият от тримата чешки художници, живели и творили в България. Той е роден в Костелец над Черни леси…, 40 км източно от Прага, през 1881 г. – годината, когато 25-годишният Иван Мърквичка пристига в България. Той учи в Прага и след завършването си работи като литограф в полиграфична фабрика в Прага. Йосиф (на чешки Йозеф) Питер пристига в България на 28-годишна възраст, през 1909 г. Той също като Иван Мърквичка е известен повече с българския вариант на името си – Йосиф. Отначало работи 4 години като майстор по графични изкуства в Държавното художествено-индустриално училище в София (днес Национална художествена академия). След това е назначен за редовен преподавател в художествено-индустриалното училище, където 8 години ръководи Отдела по графични изкуства. Освен, че е значително по-млад от другите си двама чешки колеги, Йосиф Питер е и с различна специализация. Докато Иван Мърквичка и Ярослав Вешин са майстори на живописта, Йосиф Питер се занимава предимно с печатна графика. Самият той използва и преподава различни техники – литография*, акватинта**, офорт***, гравюра върху линолеум.

Йозеф Питер със съпругата си в София, 1915 г.

Макар, че има заслуги за поставянето на началото на печатната графика в България, Йосиф Питер е малко познат на широката публика. Той рисува из София и нейните околности, като създава серии от рисунки и печатна графика с пейзажи и изобразява местното шопско население. През 1913 г. издава албум с цветни литографии „Изгледи от столица София“. Творецът пътува из България и не само. През 1914 г. създава цикъл с рисунки, офорти и литографии от Одрин и Цариград. В творчеството му се срещат мотиви като селски къщи, дворове, камбанарии.

Йосиф Питер се завръща в родината си през 1921 г., в същата година като Иван Мърквичка. Няколко години работи отново в Прага. Почива едва на 44 години, от които 12 прекарва в България.

Знаете ли, че? Смята се, че Йосиф Питер е основоположник на българската графика и въвежда посочените техники като графика, литография, акватинта, офорт. Често срещан и ключов образ в произведенията на Йосиф Питер е селянин върху магаре.

Речник:

*Литография (от гръцки: λίθος – „камък“ и γράφειν – „пиша“) е метод за печатане върху гладка повърхност. Така се нарича и полученият отпечатък. С помощта на този метод може да се отпечата текст или рисунка. При литографията се използват литографски камък, цинков или алуминиев лист.

**Акватинта (от латински: aqua tincta) е способ на гравиране, при който металната плоча се поръсва с колофон, след което се разяжда чрез киселина. Това е най-разпространеният вид дълбок печат.

***Офорт (от френски: eau-forte, буквално „силна вода“, разбира се като азотна киселина) е графична техника, при която с острие се гравира рисунка върху грунд, покриващ метална плочка, обикновено цинкова или медна. Следва ецване – потапяне в киселина, която разяжда метала там, където са гравирани линиите и металът е открит. После грундът се премахва чрез напоена с разредител кърпа, а разядените линии се изпълват с мастило. От така получената матрица (клише) се получават отпечатъци върху влажна хартия с помощта на преса.

www.nabore.bg