nabore.bg

Криминалисти, психолози, журналисти, пострадали и обвиняеми... Има една фраза, която вече години се повтаря в информациите из криминалните хроники...”с особена жестокост”. Извържено е престъпление, има жертва, убийството е станало с „особена жестокост”. Самата дума „Особена...” подсказва, че станолото е вън от рамките на нормалната жестокост. Значи има и такава – нормална?!

Къде е границата между нормалната и особената жестокост вече е проблем на психолози, криминалисти и т.н. Според мен въпросът е: От къде идва тази жестокост, как се заражда у човека, защо я прилага срещу ближния?

Можем да се хвърлим в дебрите на предположения, версии, разсъждения, в търсене на доказателства в миналото описани в Библията и цялата световна литература от всякакъв род. Но отговорът всекидневно е пред нас, пред очите ни. Той блика от екрана на телевизора всекичастно, всекиминутно дори. Отговорът е и в цялата политическа, социална и икономическа ситуация по света и у нас, в частност.

Из филмите шестват хора с нечовешки намерения , навици и практики, които приемат убийството като добър изход от някаква житейска ситуация. След тях се нареждат измислени чудовища от неизвестен вид, роботи, на които чувствата на хората са чужди и те изпълняват нечия воля, докато не срещнат „добрите”, които с огън и меч ги разпиляват. Като се започне от детските игри и се мине през фантастиката и анимацията всичко е пълно с жестокост, която няма нищо общо с елементарния, дори, човешки морал. Тази зловещина не приема живота като ценност, а като цел на своите намерения. Това е и линията на внушение и възпитание, която авторите на тези творения си поставят. Кои са авторите и техните спонсори ли? Това е конфиденциална информация. Но се вижда, че стратегията работи безотказно, набира все повече и повече последователи, изтласква от екрана и книжнината класиката и нормалните човешки чувства и емоции. Вдъхновени от преподавателите си днешните техни ученици усилено се бъхтят в училища, по кръчми и мегдани.

Потокът от улична жестокост, от насилие, от технология на убийства, обири и грабеж е толкова силен, че родната полиция, заедно с прилежащите и научни и други институти е далеч под възможността да се противопостави успешно.

Информацията за тежки престъпления вече е всекидневие. Но кой е вдъхновителят на жестокостта, кой я сее в душите на подрастващите, кой ги учи и организира в насилието? На този въпрос нита има отговор, нито някои си го задават. То е защото вдъхновителите, преподавателите в тези университети и „пазителите” на морала и човещината отдавна са на една и съща ясла. Коя е тя? Това е конфиденциална информация, и никой не я знае...Знаят я само индианците, но те отдавна я занесоха в по-добрия свят...

Страхил ГОРАНОВ