nabore.bg

Преди доста време парламентът прие закон, с който да не се позволява реклама на хазартни игри. Та хората да не дават парите си на вятъра, а да имат за хляб. Защото хазартът е лошо нещо. Там ти грабят парите, и късметлия е онзи, който прави игрите. Да де, ама..

Оказва се обаче, че клубовете, спортните, се издържат от реклама. Някои играчи даже сключват персонални договори, т.е. те лично получават пари като участват в клипове и т.н. И ти, човекът с мерак за късмет се оказваш спонсор на спорта и неговите изявени представители. Това добре, ама какво стана с хляба?!

          И гледаш търкат хората – билетчета, редят се пред машинките, участват активно в играта, даже влизат със загрявка – ще рече с паричките, които работодателите толкова „щедро” им плащат . Търкат билетчетата и после търкат празните си джобове, а сметките растат, растат заедно с цените на тока, парното, газта, водата... Но нали като спечелим от хазарта ще си платим сметките наведнъж. И тогава пей сърце...

Ама на сърцето нещо не му се пее... Е като не става от хазарта, като си опразнил семейната хазна???... То пък има бързи кредити. Става по телефона, става само с лична карта. Обаждаш се и парите пристигат, даже и с дюнер като добавка. И какво – пей сърце. Пее сърцето докато ги вкара, паричките, пак в хазарта, в игрите, в билетчетата. Ама нищо и все нищо...нито стотинка! И песента секва. Още повече, че започват да те дирят за кредита, онзи бързия, с дюнера /той поне не се връща/. Какво да правиш? Взимаш по-голям кредит. Тогава вече, като заложим пак в игрите, там на машинките, в резултатите от мачовете...Тогава ще върнем всичко наведнъж и тогава ...пей сърце.

Може би сърцето не иска да проумее, че зад хазарта, зад бързите кредити, зад големите сметки  стоят едни и същи хора. И тези хора  са създали цялата тази схема именно за да опоскат и последните стотинки на човека, като с рекламата, му продават безплатно ... надежда. И той – човекът все чака да запее сърчицето му. Ама то не ще и  не ще...

Така един ден останал без къща, без близки, без надежда човечецът сяда край някоя врата и подлага шепата за стотинки. Хората минават пускат кой каквото може и надеждица го стопля и сърцето му започва да пее, само че тихо и с много тъжни спомени.

Ще попитате:  ами нали имаше закон да не се рекламират хазартни игри, е имаше, ама то беше отдавна. Те тия дето управляват хазарта и сметките го пратиха в архива някъде там.

Ще кажете: ама как така, кои са тия защо така безсърдечно и безсрамно грабят труда на бедния човечец с весели и китни реклами, с игри и високи сметки, това не е хуманно, това е нечовешко? Аааа, не!!! това е конфиденциална информация. 

Страхил Горанов