nabore.bg

По време на соца имаше твърде строг контрол над решения, които имат социална роля

            Много ласкателна е думата „демокрация“ за този проточил се преход. Идва ми наум онази многозначителна и твърде показателна история с клиничните пътеки – взет от друга държава – да не кажем – преписан – списъкът с клиничните пътеки съдържа и „ухапване от акула“. Всъщност, ако приемем преносното значение, много сме ухапаните от акули. Но тука става дума за определени дни, в които се лекува определено заболяване. В частност – ако си ухапан от морско чудовище, обитаващо бреговете на луксозни земи. А ние сме у нас. Така да се каже, не сме луксозни, нямаме океани...И чудовищата ни са от друг вид.

            Бетонобъркачкте на прехода минаха по цялата ни родна земя, каквото можаха – съсипаха, каквото не успяха – сега предстои краят му. Натъжават ни полурухналите паметници на културата, купени и наблюдавани иззад ъгъла кога ще се самосъсипят, за да падне знакът „паметник“ и да се въздигне някоя рожба на някой т и т а н, мно-о-о-го етажи. Както ще се случи до „Синият лъв“, в онзи централен столичен квадрат. И както се е случило с много знакови сгради. Демокрацията, напълнила гърдите на мнозина демократи с въздух – та да дишат свободно – се оказа твърде щедра

и този въздух премина към главите им.

 Поради което сега под път и над път си подават муцуните проекти, в които експертите не са експерти, а  верни поданици на „демокрацията“. Кдето и да погледнем, ще намерим илюстрация за ценности, заменени със сурогати. Социалните демократи са щастливи с разрушаването на „институциите“, социалвните домове, но замениха тази грижа с балон – няма контрол над децата, разпръснати и уж свободни. Разрои се схемата на приемното семейство, където предприемчиви мъже и жени упражняват безотговорно родителство – в повечето случаи. Отнети от родителите деца поради бедност, се дават на приемни родители, ама срещу пари...Умът на човек не може да побере това решение, толкова е абсурдно...Да не говорим какво се крие зад понятието интеграция по време на демокрация, обаче! Наскоро майка разказваше за двете си деца, които са в клас с три деца, включени там именно като нуждаещи се от интеграция. По време на  т.нар. соц имаше твърде строг контрол над решения, които имат социална роля. В споменатия клас са приобщени три деца, но в училището няма нито един учител с познания за обучаване на деца със специални потребности...Три деца спъват общото обучение.

Говорим за забавено развитие,

 не за деца с физически недъзи. Искаме отношение към различните, но очевидно по време на тази бодряческа демокрация  не става дума за изграждане на морал, а за надпревара да се реформра и прекроява нещо, само и само да се вдига шум. За да се печели. Какво? Ами избори. И ...пари.

            Сурогатите изпълниха всекидневието ни и вече е късно да ги разграничим от истинското лице  на историята, тя непрекъснато се попълва с подобни имитации. Имитации на движения, на култура, на събития...Сега сме така свободни, че пишещият може спокойно да употреби в стих „курва“ и това да не му пречи да си плува сред митовете в небето на демокрацията. Изчезна контролът – народен, всеобхватен, във всички области на живота. Затова дъвчем сурогати, предлагат ни се и книжни подобни...Плашещо е това лавинно приемане на събитията, нещо казано започва да се търкаля и без всякаква  критичност да се превръща в истина. Разкрепостената ни държава танцува по бели гащи и това вече никому не прави впечатление. До такава степен сурогатите превзеха живота ни.

Имитациите са по-евтини. Но на пръв поглед.

            Питам се и сега – когато морбили ни се закани с пръст – каква поука си вземаме от това? Някога нямаше как лекар да издаде бележка за направена ваксина. Нямаше как да се избяга от ваксинация, освен по строги медицински показания. Сега майки и татковци развиват истерии срещу ваксините  и няма никакъв ред и никаква отговорност. Всичко е под знамето на демокрацията. Какво да кажеш! На тротоара една жена ме блъска и когато й казах, че има определен ред как се върви в общественото пространство, тя ме срязя, че сега е демокрация и...Е, и? Безредие, самостоятелен танц на човека... Неваксинираният застрашава не само себе си. Но...до това ли му е на родното здравеопазване? То си живее друг живот.

            Усещаме сурогатите навсякъде.  Имитациите обаче не са безобидни. Ако по време на Първата световна война  са пили цикория вместо кафе, трябва ли и ние да заменяме сега, след толкова години, кафето с цикория...Казано илюстративно...Ще се осмеля да изрека – поколенията, които сега растат с имитации, с нагледни картинки за корупционни механизми, със скандали всеки ден  в различните области на живота, с възприемане на неграмотността като нещо нормално...те няма ли така да свикнат с имитацията, че тя да бъде образецът...Имитацията убива бавно и незабележимо. Уморихме ли се да й се противопоставяме?

Юлия ПИСКУЛИЙСКА