nabore.bg

Заченатата в грях ТВ7 изхранваше добре Карбовски, Любен Дилов-син и компания - сещаха ли се тогава за свободата на медиите? 

В този конфликт засега парите трайно нащърбват словото, както когато камъкът удари яйцето. Събитията в ТВ7, където наскоро се струпа многочислена армия от полиция, ни карат да търсим отговор на въпроса в корените на нашия преход. Мнозинството загуби позиции, средства, сигурност, докато той подкопаваше познатия свят. Но спечелихме свободата на словото, на себеизразяването, на плурализъм на медиите и общественото мнение. Е, вярваме ли на това днес,

че имаме полза от цялата 26 годишна драма,

 когато униформените влизат в една телевизия в неограничен състав, министърката като пожарникар търчи пред медиите и раздава фиктивни наказания, а премиерът щедро разсрочва вземания. Свободата на словото е куха откъм съдържание.

Знаем къде сме по свобода на словото. Кретаме надолу на 106-то място, според класацията на „Репортери без граница”, точно между Непал и Конго. Но същностно това касае само идеалистите. По важното е, че сме на последно място по заплащане в Европа.

Свидетели сме как поп-певците запяха по партийни кампании, защото им плащат. Иде време да се разкаем публично, че медиите също следват парите. Така както певците пеят за властта – днешна или бъдеща, така и журналистиката припява в разни жанрове. Пълно е с чалга – тя се радва на пълна свобода и канали, повече отколкото са онези, излъчващи публицистика.

Жълтявините също са без ограничение.

Но това ли е свободата?

Рекламният  пазар е оскъден. Никой вестник не може да се похвали, че се издържа от свободна продажба. Главните редактори са довереници на онези,  които упражняват властта на парите, а оттам – и на политиката. Няма кой да раздели житото от плявата. Плуваме в лепкавия хранителен бульон от власт, бизнес и медии.

И процесът си върви в последните 12-15 години без никой да си позволи да разджурка утайката. Умен коментатор каза, че ТВ7 е зачената в грях и така си и върви. Първо беше олигархът Павлов, после се явиха и други… Както става ясно от непотвърдени данни, Цветан Василев е налял в нея между двеста и триста милиона. А може би част от тях са потънали в Барековия проект „България без цензура”?

Каква мизерна сделка, ако е вярно това

 – само срещу едно единствено евродепутатско място!

Да си признаем  как е в журналистиката – едни гълтат унижения и се изразходват до прегаряне за мизерен доход. Други флиртуват със силните и популярните, чакат сенчестото си парично поощрение или високи хонорари. В настъплението срещу ТВ7 останаха в сянката имената на именити водещи – Карбовски, Ива Николова, Иван и Андрей, вечното Кате Евро. А пък Любен Дилов-син призна, че не  е усетил никакъв натиск, докато е бил на копанята на Бареков. Естествено, някой би ли си помислил нещо друго? Сега, като станаха патакламите, излязоха с Кака Лара напред в битка за свободата на медиите. 

Публично признатото име на публицист не е  касичка, нито кредитна карта.

Не всичко се забравя.

 Има професии, в които трябва да се влиза с касинка на главата и дезинфекцирани ръкавици. И който иска да се занимава с медии и да си съхрани авторитета, трябва да спазва елементарна устна и парична хигиена. Тя не се изповядва пред НАП или свещеника. И тук са нужни люде с оставки в джобовете си. Въпросът е в името на какво… Има нещо, което трудно се мери със сребърници – отговорността, която идва с възможността за медийна изява. Ето тази чест се отбранява трудно и неблагодарно.

А що се касае до ТВ7 – на 9 май 2015 г., ние гледахме една съветска – пардон – руска телевизия. Впрочем, втората в българския ефир след тази на „Атака”.

Да им е честит новия (стар) медиен олигарх!

   Румяна БРАТОВАНОВА