nabore.bg

Към парламента летят домати, замириса и на печени чушки, а навсякъде вони на избори

Към парламента летят домати, лук и яйца. Домакинята преценява, че липсва само люта и сладка чушка за един миш-маш. Нашата родна политическа есенна манджа не се нуждае от трюфели. Прасетата ги изядоха, вместо да ги открият.

И един профански и незадълбочен поглед бързо показва, че лукът, който дразни в политическата гозба, е Реформаторският  блок. В зоната на червените има кисели домати  от БСП. Има и розови  - АБВ – те сладнят. Червен е и пиперът на  Патриотичния фронт. Но там на местните  избори ще се разделят на закривени наляво и надясно. Спойката на нашия миш-маш са яйцата- това  е ГЕРБ - колкото повече – толкова  повече. И все пак  нека сложим това, без което не може нищо на политическата  трапеза –

мандрата  със сиренето е в гласуващите ръце на ДПС. 

Кой е готвачът? Шеф-майсторът извира от  медии, клиники, магистрали. Той е висшата инстанция, който оправя  и генералните пропуски, и местни  малки заграждения. Към  политическата  манджа само ден след парламентарната ваканция избухна несъгласието на Патриотичния фронт и АБВ като нутрибомба. То бламира вицето Кунева за антикорупционните намерения на Реформаторския блок. Преди ваканцията  нещо подобно стана сидеите за съдебна  реформа – отложиха я за след решение на  Конституционния съд. Антикорупцията остана за след изборите –всичко това става  по волята на ГЕРБ и  ДПС.   

Вече и за стажантите в политическата кухня е ясно, че ГЕРБ бяга от политическата отговорност  за щекотливите законодателни решения и ги е харизал на Реформаторския блок. Някой да е чул за ярък законопроект за каквото и да е от ГЕРБ?

Единствената  грижа на  Борисов

и безличното му обкръжение е да запазят мнозинството.

Но ако има някой, който задължително трябва да се засрами от политическата действителност, в която участва - това е БСП. Познавачи на парламентарния живот не помнят толкова хилава опозиция- без идеи, без ярки личности, загубена  в превода между миналото и навечерието на настоящето. Разкрачена между бизнеса на клуба на червените милионери - кандидата за кмет в  Пловдив Гергов - и партийната аристокрация - наследника на Стоян Михайлов в София Мирчев. А в Пазарджик организацията се раздвои между известния с палата си действащ кмет  и областния управител – местен лидер  на АБВ

Червените - те вкупом непотребни ли станаха?

Другата уж опозиционна, но дефакто управляваща сила е още по – непредвидима: ДПС гласува  прогерберски. Засега никой не може да смути тръпката между двете партии. Реформаторите сегиз-тогиз дори издигат ултиматум срещу сближаването. Тях за ултиматуми ги бива.

Те са и истинската опозиция в този парламент чрез негласуването и въздържанието си в пленарна зала. Майстори в извиването на ръце са и от Патриотичния  фронт. По-деликатно, каквото и е положението им, са АБВ.

И така – управляващите теглят в четири различни посоки. И никак не е ясно има ли политически субект, който да води страната напред. Преди години ГЕРБ дебютираха като партия на бунтарите, в момента са партия на статуквото. БСП пък се е вкопчила да не загуби

и малкото, което има.

Наместо да се опитва да разширява влиянието си, тя като че ли хвърля сили да се превърне в една малко по-голяма „Атака”. И в опозиция, и на власт имаме системни, консервативни партии. Единственото изключение е Реформаторският блок, които така и не можа да се отърси от рефлекса си на професионална опозиция.

Ненавистта на електората към политиците се намира в своя апогей и единствено пълзящата апатия може да я обезсили. Вероятно сега мнозина биха подкрепили една нова антисистемна партия. Засега обаче главните актьори на сцената по-скоро чакат разлагането на управленската манджа да започне и да се състои от само себе си.

Румяна БРАТОВАНОВА