Тежката дума
- search
- Всички
Коментар: Пенсионерите са без избор в двете Българии - на мизерията и богатството
След новите цени на тока възрастните ги очакват нови лишения
В края на жежкото лято българите отново се тресат на тема „цената на тока”. Отсега е ясно - след 1 август увеличаването на цените на електроенергията за бизнеса предвещава поскъпване и за домакинствата. А това на свой ред ще удари по бюджета на най-бедните и пенсионерите. Които отсега могат да пресмятат какви нови лишения ги очакват. Това обаче не е новина за повечето медии. Пък и цялото ни общество като че ли се е отдало на национален фатализъм. Само за две-три десетилетия една от най-егалитарните страни в Европа се оказа с най-дълбоки социални контрасти в рамките на Европейския съюз. При това, става дума за официални данни,
а не за левичарска пропаганда.
През 2011 г. България е вече сред страните, в които подоходното неравенство е най-високо и е далеч над средните нива за ЕС! Доходите на нашенските богаташи, съставящи 20% от населението, са 6,5 пъти по високи спрямо тези на най-бедните 20%. По-зле от нас са само Испания и Латвия. И докато над 3.4 млн. българи, или близо 50% от населението у нас, живеят около или под линията на бедност, България е страната с най-много луксозни коли на глава от населението. То не са нужни и статистики, ако човек се разходи из по-добре павираните и обгрижвани от общината улици и кварталчета на столицата или попадне в някой по-лъскав курорт.
Цифрите са суха материя,
но зад лаконизма им се крие катастрофата, наречена „български преход“. Всъщност става дума за напълно успешен неолиберален преврат, благодарение на който България гордо зае мястото си в редиците на квазидържавите на бившите и настоящи колонии от Африка и Централна Америка. За разлика от други бивши комунистически държави, в които надделя здравият разум и националният интерес, запазвайки предпоставките на солидарното общество. Най-благополучни в това отношение са Чехия, Словения и Словакия, в които съотношението бедни-богати се доближава до нивата на скандинавския идеал. Но вместо да бъде порицана за отклонението си от европейската норма за неравенство,
България постоянно получава похвали
за политиката на свиване на социалната държава под санитарния минимум. Защото точно това се очаква от десните режими в държавите с накърнен суверенитет – да се превърнат в инструмент за извличане на максимални печалби за свръхбогатите на гърба на свръхобеднелите.
Това е и причината Брюксел и Вашингтон да реагират враждебно на всеки опит за подлагане на съмнение на неолибералните догми. И обратното – да използват огромния си инструментариум, за да подкрепят популистките режими, които последователно изпълняват чуждия дневен ред. Както неотдавна писа нашумелият френски икономист Томас Пикети, съвременният капитализъм, вместо да доведе до обещавания някога всеобщ просперитет, засилва социалните неравенства. В това отношение България се оказва в авангарда на страните, в които егоистичните интереси на малцина
са предпоставка за колективната мизерия на мнозина.
Навремето Тодор Живков се хвалеше, че е създал две Българии. Четвърт век демокрация по български тази метафора придоби уродливо изражение – бедна България не припознава лъскавия свят на безобразния грабеж и безпардонно благоденствие на върхушката на 5-те процента, съставящи „по-добрата България“. А от своя страна,
голяма част от младите гласуват с краката си,
превръщайки се в имигранти при жива родина. При това, те са подгонени не от природни катаклизми или кръвопролитни конфликти, а от бандитския капитализъм, превърнал се в норма в тяхното отечество. Пенсионерите обаче нямат и този избор. Остава им да усъвършенстват изкуството на оцеляването в българската джунгла на социалния дарвинизъм, препоръчващ занемаряването на старите и болните в името на „прогреса“.
Д-р Емил ЦЕНКОВ
Вестник „Златна възраст”