nabore.bg

Имаше и такава песен. Затова се позовах на стих от нея... Готов съм за това, да си платя глобата лично на Методи Андреев, на Мартин Димитров и на Петър Славов, ако и това е израз на  припомняне на някакъв символ от престъпното минало в двайсети век. Окуражи ме обаче едно изявление на един мой  любим сценарист и писател. Георги Мишев от една телевизия, говорейки за филми и телевизии, призова да се обърнем към добрата стара практика от миналото при филмопроизводството. Той посочи откровено практиката в Киноцентъра и работата по новите филмови заглавия, към които тогава и държавата беше благосклонна и добронамерена... Нищо, че са спирани  филми, нищо, че някои са стояли в чекмеджетата.

Е, видяхме ги сега всичките.

 Не са били шедьоври, които комисиите и отделни личности са спрели неоснователно. Само така ги направиха по-популярни отколкото са заслужавали...

И нищо, че било престъпно миналото ни, има от какво и  може и сега да се поучим и да се поучат и от него днешните културтрегери, писатели, сценаристи, режисьори, продуценти, най-вече общественици и политици...

Сега изглежда се работи на конвейр и производството бълва почти всичко, което се предлага. Няма кой да спре, няма кой да прецени кое заслужава, и кое може да се доработи, за да стане поне гледаемо, хайде да не е напълно талантливо и художествено за екрана.

Така ни заливат слаби и много слаби забавни програми, сериали, отделни филми... Недоумявам, като видя самовлюбени автори, продуценти, които се надпреварват да похвалят новите си продукти.

Извинявайте, но има вече десетки години едни и същи шоупрограми, за които няма никаква причина да продължават, но те са всяка седмица, а някои и по-често пред очите ни и ушите ни...

Това в „престъпното” старо време

нямаше как да се случи.

Същото това престъпно време остави поне 2 построени Българии, които още се разграбват, приватизират, разпродават и препродават... Някои дори вече се отказват от закупени на безценица предприятия, заводи, имоти и земи. Защото пладнешкият грабеж вече им дойде в повече...

Най-престъпната за същото време, ще кажете, беше БКП.

Добре. Така да е. Но нали от нея се  родиха БСП, ДПС, НДСВ, СДС, ГЕРБ... Те не са ли също престъпни!? От всички тях се нароиха нови и нови партийки, съюзи, коалиции и коалицийки... Може и да се вече поне четиристотин общо. Поне четиридесет са и сега в парламента ни.

Те обаче нямат нищо престъпно в поведението си, в символите... Как става така нямам отговор.

И естествено е да се позова най-вече на столетницата,

която върви към своя 125-годишен рожден ден това лято.

Истински юбилей, няма как да не забележим. И самото й честване на Бузлуджа или където и да е ще е върхът на престъплението, според комисията в Народното събрание относно символите и споменаването на социализЪма в общественото пространство и  обществената практика. Това явно е отделен въпрос, но не бива да се пренебрегва също.

Та от тая БКП, а после БСП какво се роди?

Дойдоха нови три начални букви – АБВ, които понякога се смятат едва ли не за единствени в българската политическа азбука. Те са едновременно  и в ляво и в дясно!? Те са в управлението на страната и в опозицията дори!?

Яви се някакво движение 21... То  пък иска да е първа цигулка на държавна субсидия, дори извън парламента, но не и извън медиите. Търси коалиция, естествено и със съмишленици от партията–майка...

Има и един Нов български път, който както и да се старее има връзка с досегашния български път на  столетницата, други  просто  се приемат за български социалдемократи и не се отказват след МК „Кремиковци” и ЦСКА и от политиката. Там символите въобще  не се престъпни,

а престъпленията им са доказателство за невинност и моминска чистота...

Няма как да мине лявото без идеята за нормална държава. След като някои получиха всичко от ненормалната държава, сега ще се борят да го запазят в новата партия „Нормална държава”, която нямала нищо общо с БСП, примерно!

Ще поживеем, ще погласуваме, ще видим... Просто трябва да си допеем песента „Партийо, предан водач на народа...”, независимо каква санкция ще ни наложат за всичко това новите демократи, реформатори и всякакви прочие, обявяващи се  в обществото се за политици.

Лозан ТАКЕВ