nabore.bg

Скандални и позорни завои съпътстват криволичещата съдба на някои родни политици и обслужващия им журналистически персонал. Ако дългоочакваната и още по-дълго отлагана пресконференция на Лютфи Местан не даде отговор на нито един от съществените въпроси, свързани с предателството на националните ни интереси, то поне стана ясно кой ще изпълнява флейтистките партитури в този тежко разстроен оркестър от изменници.

Или казано по-просто, кой ще е журналистическия слугинаж, който услужливо ще припява на опасните тези и бунтовни мисли на екслидера на ДПС. По време на пресконференцията лъснаха двама запевчици на смехотворното внушение „Местан е невинна жертва на задкулисието и озлочестен демократ, който брани евроатлантическите ценности от посегателствата на кого ли не, включително и на Русия“.

Единият от тях е неуморният „флейтист“

 на всичко и всички, стига да си плащат добре, Георги Коритаров. И в това няма нищо странно, защото освен с финансови интереси, двамата с Местан са обвързани и с общата си принадлежност към така омразната на демократите, а скоро вероятно техни съюзници в парламента, мракобесническа Държавна сигурност. Местан, известен с дълго и необяснимо укриваното му досие като агент Павел, е вербуван от военното контраразузнаване.

      Коритаров пък сам се е натискал да стане агент на омразната тайна полиция и в началото се е подвизавал в злокобния политически шести отдел на Шесто управление, а след това е преминал в Първо главно. А в по-ново време – позорно уволнен заради опитите да продава влиянието на медията, в която работи, в полза на корпоративни интереси. Корпорациите в България обаче не пасат трева и очевидно нямат желание да залагат на бивши доносници, така че скандалът взриви обществеността.

      Но краставите кучета се надушиха и тясната и очевидно непреходна

връзка между Местан и Коритаров днес по съвсем естествен начин избуява в общо дело, наречено нова партия с амбицията да цепи ДПС и се превърне в по-добрата партия, а всъщност е просто ДС.

       А тази органична симбиоза също по съвсем естествен път подсказва и името на бъдещата политическа структура точно по пътя на отцепването  -

отцепват от абревиатурата й буквата П, защото и без това не става дума за българска партия, а за формирование, което трябва да обслужва чужди интереси и да вреди на българските, и си запазват другите две букви – ДС, за да се знае откъде идва цялата работа.

Чисто и просто като модерен „умен и красив“ доносник.

Пък на кого – няма значение. И без това сред няколкото професии, в които няма бивши, са и доносниците, а когато вече са им дръпнали шалтера на едно място, винаги ще се намери кой да ги прекупи за поредната употреба. Какво да се прави – стара любов ръжда не хваща и винаги се намира нещо гнусно и позорно за вършене.Или още по-лошо -

нещо опасно, като националното предателство.

       Но явно залинява „добрата стара доносническа школа“, защото докато Местан си въобразяваше, че сваля маската на задкулисието, всъщност разкри самото задкулисие в свое лице, както и на други западнали бърсалки от доносническия инвентар на комунистическата Държавна сигурност.

       Колкото до другата мъжка секретарка на бъдещия антинационален политически проект, тя, горката, дори не заслужава внимание.

Понеже издава пълното безсилие на кръга около Местан

да си намери читави хора които да бранят продънените му каузи в публичното пространство. Защото да си вземеш всеобслужващия Сашо Диков за защитник, това означава, че здравата си го закъсал. Все едно да вкараш проститутка за превъзпитание в публичен дом. Както се казва, с такива защитници врагове не му трябват. А на майчин език на Местан биха допълнили: халал да му е!

      В цялата схема остава само една въпросителна. Как гледат на всичко това обичните на целия български народ десни политици от Реформаторския блок, накъдето твърди, че се е врътнал либералния Местан? И дали ще прегърнат новото ДС-творение до необятната си демократична гръд, вместо да изпълнят отколешните си обещания към избирателите да прокарат закон за лустрацията? Но може би и този отговор ще стане ясен в мига,

когато Радан чучне до Местан в парламента.

 И без това още след първата си среща с тогавашния все още лидер на ДПС Радан заяви, че никога не е водил толкова задълбочен политически разговор. Е, той ги разбира дълбоките работи и явно си пасват с Местан и по тази линия.

       Но, както се казва, дерзайте господа другари! ДС е жива и единствената утеха на нормалните хора е, че това май й е за последно, щом вие сте тръгнали да я обезсмъртявате.

Звездомира МАСТАГАРКОВА,  Агенция БЛИЦ

Бележка на вестник „България без граници”

Препечатваме статията на г-жа Мастагаркова без съкращения и без редакторска намеса, защото в нея се обясняват действията на определени политици и журналисти със сътрудничеството им с тоталитарните тайни служби. Това е проблем, който стои в дневния ред на общественото внимание през последните 26 години, но той не намери, за съжаление, своето решение. Причините са няколко, но и опитите за решение на проблема поеха в погрешна посока. Позицията, която ще изложа по-долу, е на политически затворник от онова време, т.е. обективна.

Първата голяма грешка бе занасянето на списъци с наши разузнавачи в  турското посолство, извършено, по съобщения на медиите, от Стоян Ганев и компания. Това е акт на национално предателство, но „новите“ тайни служби, прокуратурата, обществеността не реагираха. Защо списъците бяха занесени точно в турското посолство? Като посолство на приятелска държава ли? Не, разбира се!

Следващата голяма грешка бе, че под един знаменател бяха поставени цивилното и военното разузнаване и контраразузнаване, както и научно-техническото разузнаване от една страна и от друга – клеветниците, взети на прехрана от политическата полиция. Няма държава по света, която да няма разузнавателни и контраразузнавателни органи. Няма и полиция по света, която да не работи с информатори, но в работата на Държавна сигурност с т.нар. сътрудници бяха допуснати извращения, които струваха

живота на хиляди хора. Имената и клеветническите доноси на такива „сътрудници“ трябваше да бъдат публикувани, а те порицани, трябваше да им бъде затворен пътя към политическа и обществена дейност, към държавни и финансови институции, Народно събрание. Това не се случи, а няма изгледи и да се случи. Говори се за „лустрация“. Каква лустрация, когато тези хора са отново по върховете на държавата? Да погледнем днешните управници на България.

 Президент –потомствен  член на БКП до промяната, баща му зав. отдел в Окръжения комитет на БКП в Благоевград, майка му също член на БКП и партиен секретар на гимназията за чужди езици в същия град. Днес този лицемерен човек е най-големия антикомунист и русофоб, близък приятел на турските управници. Как е станало това превъплъщение?

Премиер -Бойко Борисов – член на БКП и БСП, завършил Института на МВР, баща партиен член и полковник от МВР, днес активен антикомунист, американски послушник. Как е станало това превъплъщение?

Цецка Цачева – член на БКП, партиен секретар на Окръжния народен съвет в Плевен, вчера и днес председател на Народното събрание, активен антикомунист. Как е станало това превъплъщение?

Цветан Цветанов – потомствен комунист, служител на 7 управление на Държавна сигурност, вътрешен министър в кабинета на другия комунист Бойко Борисов, днес зам.председател на управляващата партия, собственик на 6 апартамента, които получил подарък от двама пенсионери

,днес активен антикомунист, американски послушник, носи бутонери на ЦРУ и ги показва с гордост. Каква е тази метаморфоза?

Йорданка Фандъкова, комунист, учителка по руски език, издигната за кмет на София от  партийните другари.

Списъкът е безкраен. Ще ги лустрираме ли, или пак ще ги избираме?

Днес имаме много медии, за разлика от преди промяната. По социалистическо време имаше цензура, днес такава няма, има привидна свобода на печата, всеки неясно как забогатял може да си купи медия/медии и да унищожи когото си иска. Пак има тайна полиция, която подслушва тотално.Когато говорим за старата Държавна сигурност, нека кажем нещо и за новата Сигурност. В тях са работили и работят хора. Сред тези хора има и човеци. Нека не забравяме това.

Преди престижна и добре платена работа имаше за партийните членове.

Днес няма промяна. Такава работа се полага  отново на членове на управляващата партия/коалиция.  

Коритаров предизвиква у мен отвращение. Четох доносите му срещу негови състуденти. Отвратително. Такова е и излъчването му.

Местан извиква у мен същите чувства. Ако вчера е работил срещу турските разузнавачи, защо днес потърси закрила у тях. Сега те ли са му началници?

Остава неизяснен един въпрос. Какво се случи с българите, които живяха достойно по тоталитарно време и заплатиха за това със затвор или лагер?Те не пасват, вероятно, на мръсното време!

Днес морал и вяра няма, има проституция във всичките й разновидности.

За съжаление!

Д-р Веселин СТОЯНОВ

10 януари 2016 г.