nabore.bg

Фалшивият хор на политиците ни залъгва с “национално отговорно поведение”, “социални приоритети” и “разграждане на модела”Кой”

Колко пъти дневно чувате и четете за публично пространство – от всички  политически сили? За „необходими компромиси” , за разграждането на модела „Кой”,– от Реформаторския блок. За „национално отговорно поведение” – от Патриотичния фронт, също от него - демонстрацията с „нашата програма”, задължителното гласуване. За „социални приоритети” – от АБВ. За  неизбежните реформи и необходимостта от правителство  - от ГЕРБ. На Атака - срещу НАТО и ЕС и в подкрепа на Русия.

Вече тече шестият месец от коалиционното управление

с мандат на ГЕРБ,  а слушаме все същия фалшив „хор на момчетата”, който да прикрие слабата енергия и трудното спояване на членовете без обща партитура.

 Някой може би се надява, че клишетата са езиков проблем. Не – те са мисловен проблем. Знак за  идеен дефицит.

 Когато нямаш какво да кажеш, ти си служиш с най-близкото попадналото ти клише. Това е драма на общественото съзнание – нищо по-малко. Всеки знае за музикалните клишета, но малцина се замислят за личностите - клишета. Има ги най -много в БСП – депутати от по двайсет години. Изобилстват и в Атака, умножават се в нейните нови производни. Какво е Бареков, освен едно високо пораснало клише срещу статуквото, с което той наужким спори,

за да натрупа не само политически капитал. 

Думите наводниха слуха ни по повод краха на КТБ без да стане ясна истината – клишетата тук служеха за замъгляване на случилото се. Защото, когато много говориш,  най-вероятно нищо не искаш или не можеш да кажеш.

Политическите клишета имат своето потекло отпреди 40-50 години. Тогава  те  бъкаха от всяка страница на вестниците, от единствената телевизия, от партийната учебна година, от  мисли и нравоучения на Отечествения фронт. Цялата агитация и пропаганда беше кула на многословието от клишета. От „Грам, стотинка, сантиметър”, „Учение и труд, труд и учение”, от  обикнатата „Мултипликация” в икономиката - до  теорията за „Собственикът  и стопанинът”, преустройството и др. Пишещата тези редове е взимала интервюта  под рубриката „Диалози на обновлението”. Никой не е безгрешен… И след 1989 г. имаше заклинания – доста близки до настоящите – например за реформите.

Днес най-евтино греши шоубизнесът

и неговото магическо огледало  - телевизията. В него бъка от хора от фолка, фитнес-инструктори, хубавици  и други еднодневки.  Те щедро говорят за „моето творчество”, за „моята кауза” , за „търсенето на себе си”, за това какво правя „аз като публична личност” , за „адреналина”, „да дам всичко от себе си”. Жените там са звезди- чаровници, а мъжете - „култови” юнаци, пръкнали се в бг-сериалите. Децата – дори и те не са пожалени – са „малки принцеси” и „ангелчета” – по Гала. 

На пръв поглед клишетата са неизбежни, безобидни и помагат на общуването, както когато две кучета си помахват по добре познат начин с опашките.  Лошото обаче е, че ако една неистина  се повтаря, хората започват да вярват – по Гьобелс. На публичната  готовност за възприемане на удобни, закръглени псевдоистини се крепи партийната пропаганда и промиването на мозъците. Известните политически  опорни точки на БСП от времето на кабинета на Орешарски  доста добре се възпроизвеждат и в момента, макар и в други форми – първо при опозицията, но не се минава и без управляващите партии.

Още по-агресивни са ДПС с тяхното лицемерие

към ромското малцинство и правата на българските турци.

Дори най -симпатичните  клишета на телевизиите  и партиите водят до оглупяване. А най-опасното е, когато едно радушно приемано клише обрасне, затвърди се и се превърне в мит. Тъпчем от години в такива препъни камъни, които деформираха националния характер.

Има противоотрова на токсичността на клишетата. Това са прости думи, забравени от т.н. публични личности : чест, смирение, любов, срам, грях. Дай Боже някой да се сети, че ги има. Ако ли пък не – заедно да ги преоткрием, без помощта на популярните гласове.      

Румяна БРАТОВАНОВА