Тежката дума
- search
- Всички
Коментар: Изречения за следизборното разединение
Пенсионерите пак бяха най-активни пред урните – те ли стоят днес в авангарда за промяната?
Изборите за президент на България са зад гърба ни. Но всеки направи избора си заради бъдещето. Какво ще запомним – и какво ще забравим? За всеки ще е различно. Но, както е казал народът, думата има своята невероятна сила. Написана или произнесена, тя оставя своя камък и той няма как да бъде преместен. Както и няма как да се знае къде точно ще стигне, кого ще удари...Продължаваме най-еуфорично да хвърляме думите в пространството като балони, за да им се радваме как летят.
Впечатлена съм от изреченията в социалното пространство, които дори на изборите за президент – чиято посока е обединението –
показаха как всеки седи на своята черга.
И от нейното късо и шарено пространство разсъждава за общото. Говоря както за политиците, така и за „електората“. Малко е да кажа, че ме натъжи това седнало положение върху собствената черга. Някои неща така и се хвърлиха, с намек или едва сдържана обида, което трябваше да говори за „стил“. Да, но какъв стил може да се прозре под съчетанието „агнешки главички“? И като започнах с другаря Бойко Борисов, да довърша: за него е важно да се покаже мъж на дадената дума, дадена навярно под самочувствието на неизменна победа. Последствията не го интересуват. Нещо, което е изумително за един премиер със стаж... Отмъстителност ли съзираме зад всичко казано? Това ли е важно – да се оголи държавата, да се остави на „другите“, хайде да ги видим... Да бе, казва той, ние ще участваме... Но как? Е, като опозиция. Измиване на ръцете за бюджет, за бъдеще... Хайде за момент
да си представим, че е спечелила непечелившата кандидатура на Цецка Цачева.
Тогава политическата обстановка щеше да е друга. Което ще рече, че Борисов мисли за себе си и егото си, не за народа.
Веднага се заговори, че ще поиска кметовете да дават оставки. Ама нали народът ги е избирал? Нали премиерът в оставка, заявена вече от него, уж държи на народа? Уж в негово име напуска поста си, защото същият този народ е показал недоволството си. Хайде, сега пък той ще му покаже своето...
Заявеното от г-н Каракачанов недоволство от неглижирането на пенсионерите, от поставянето им след магистралите, възмути друго цвете от ГЕРБ и то с всичката си мъжка сила нападна това изречение на г-н Каракачанов – видите ли, трябват ни магистрали, пък то не че не трябва да се мисли и за пенсиите... но сега няма възможност. Ами няма да има, я! Нека мине време, естествено ще си намалеят пенсионерите, нали така... От цветната поляна на ГЕРБ изпопадаха и други такива цветчета, все в името на народа – и срещу него. Макар че се отчиташе ниска избирателна активност в Кърджали, изборната победа на г-н Радев и г-жа Йотова се отдаде на ... „турската активност“.
Но защо не се запитаха там, на цветната поляна, защо за тази нова президентска двойка гласуваха и ярко сини?
И нещо, което засяга нас, хората на години.
При многото интервюта, които стигаха до нас чрез медиите, имахме възможност да видим самочувствието на млади хора, които не забелязваха, че в България има и възрастни. Те свързваха България единствено със себе си, те се наричаха нейно бъдеще и отричаха „миналото“. Ние, които сме строили, бяхме тотално отписани заради възрастта си. Една млада и напориста девойка в ефир каза, че докато не се въведе електронното гласуване, тя няма да гласува. Забележете, тя още няма възраст, за да гласува. Но вече е научила, че ние не сме от нейната черга
и не си струва да мисли за нас.
Е, не мисля да изброявам всичко, което ме натъжи, всичко, което отново показа колко сме разединени и сме се свили в собствения си ъгъл. Но пак ще кажа, ами нека и аз от нашата черга, пенсионерската – вижте, драги политици и драги избиратели, вижте процентите, които показват подкрепата на възрастните. С бастунчетата си, с патериците си, с неуверената си походка, с кашлицата си...с всичките си болести възрастните тръгнаха към урните. И отново процентите показаха образованието на тези хора. Не е лошо, ако на някои хора не им стига моралът, да се справят с фактите, преди да нижат своите изречения в социалното пространство.
Юлия ПИСКУЛИЙСКА