nabore.bg

Бежанците изправят континента пред най-голямото изпитание  

Европа е в шок от заливащиите я потоци с бежанци от Близкия изток и Африка. И не знае какво да прави. Объркана е „старата дама”, осигурила за не малка част от своите граждани десетилетия на комфортно съществуване. В очертаващия се хаос стресираното гражданство се лута между състраданието към несретниците и отхвърлянето им поради заплаха за нарушаване на изградения микросвят на благополучие. А верни на демагогската фразеология политици

изпълниха ефира със заучени фрази

 за ценности, права и все в тоя дух. Без много да търсят причините за задаващия се апокалипсис и потърсят глобално решение на проблема, който бе провокиран също по глобални и егоистични интереси от глобални играчи на световната сцена.

            Но както и да е. Фактът, наподобаващ истинско преселение, безспорно е налице. Хора като нас, с децата си, с тревогите си, но и с мечтите си за по-добър живот пристигат на континента. Едни бягат от меча на безумци и очевидно с мъка напускат своите огнища, а други просто са подгонени от глада и нищетата и търсят физическо спасение. Поели са огромен риск и вече твърде често

  гинат във водите на Средиземно море

или в някой херметически затворен камион на престъпници-трафиканти. Повечето все пак успяват и очакват състрадание, разбиране, човечност. Получават ги различно, пък и не всеки е готов да приеме край себе си и допусне в своя свят хора с друга култура, традиции и бит. И тук именно е изпитанието за европейската хуманност и ценности, но не плакатно и като лозунг, а на дело в понякога жестоката реалност на живота. Пък и за солидарността не само като финансов ангажимент, а като единна политика за справяне с все по-задълбочаващия се проблем. Който, впрочем, едва ли ще се реши със затваряне на национални граници

и опъване на бодлива тел.

 А със справедлив и съответстващ на възможностите на отделните страни ангажимент.

Тези дни останах впечатлен от думите на Ангела Меркел, германския канцлер, но и явно най-влиятелния политик в Европа. Тя говори с истинска тревога за трагедиите с бежанците, за връзката на континента с всеобщите човешки права и ключови идеали и се обявява против призивите за демонстрации, отправяни от хора, „в чиито сърца са се настанили предразсъдъци, студ и омраза”. А при това неоспорим факт е, че именно Германия е страната, към която са се устремили най-много бежанци, търсещи логично препитание в най-развитата европейска икономика.

Къде е наша милост в този сложен проблем

от противоречия, страсти, но и човешки драми и истински трагедии? Оставям настрани ужаса с погубените 71 души от трафиканти в камиона на австрийска територия с родно участие. Там думата имат разследващите и съдебните органи. Все по-често си мисля обаче, че изглежда отечеството остава засега в периферията на устремилия се към богатия запад човешки поток. И тук съзирам един парадокс. За първи път личната ни национална трагедия с повсеместната мизерия ни помага да избегнем задържането на големи маси имигранти на наша територия. Просто не сме привлекателни, няма работа, а социалната ни система е в катастрофално състояние. Това, обаче, не ни освобождава от задълженията към „транзитиращите”, от проявите на човечност към себеподобните. Не само на държавно ниво, но и като хора. Които знаят и добро, и лошо, пък и унижението да си беден.

Николай КОЕВ