nabore.bg

Столетницата воюва на няколко фронта, но първо трябва да си подреди къщата

Е как така на кого? На правителството, разбира се. Правителство, което провежда дясна политика.  БСП е лява партия. А знае се, че лявото и дясното още от рождението си през 1789 година – годината на Френската революция „не мелят заедно брашно“. И ако по тактически съображения понякога се съюзяват, то това е „с отвращение“ и декларирана готовност да се завърнат „към основите си“ веднага

щом това стане възможно.

И след тези тривиални, но правдиви разсъждения, нека видим как стоят нещата „с днешна дата“.

БСП води опозиционни битки на три фронта.

Битката срещу правителството е битка „по дефиниция“. Чакаш да направят гафове и громиш с пълна сила. А гафове всяко правителство прави. „Благодарим ти Боже за тия дарове“ се съчетава великолепно с „Ако ние бяхме на власт никога не бихме допуснали…“ Класиката в жанра предполага и персонални атаки срещу овластени „личности-пилоти“ – този министър не става, и онзи не става…

следователно цялата им работа е такава.

 Или казано на научен жаргон стремежът е да се задвижи т.нар. хоризонтална ескалация по модела на броенето при бушмените „едно, две и много“. И ако се получи – „цялото правителство по пързалката“. По пропагандната пързалка. В този вариант, обаче, следва да се действа предпазливо. Ами ако ти дадат властта, а пък ти не си готов да я поемеш. В БСП това се знае, а и имат други, много по-големи грижи.

Вторият фронт е парламентът. Там основната задача е да се лансира паралелен ляв проект. И съвсем закономерно в този смисъл на последното си заседание конгресът на БСП громеше неолиберализма в доклада на председателя си Миков. Чакаме да видим парламентарните му проекции, които след поетия курс очевидно няма да закъснеят.

За сега се „наторява почвата“.

Третият фронт е този на междуродова борба между първи братовчеди. БСП и АБВ. Завещана от Станишев с негово „анти всички“ битката изглежда е на път да бъде прекратена или приглушена, като индикатор за това е даденото право „по места“ да се търсят и съвместни печеливши формули.

И на края най-същественото

 – БСП е опозиция на самата себе си. И това не е фронт, а актуално състояние. С уточнението, че противоречията в ръководството на партията, явни или заложени да избухнат „когато му дойде времето“ рефлектират върху редовите членове и симпатизанти. Тъй че, ако БСП желае да постигне нещо първо да си подреди дома.

Димитър ГРОНЕВ