nabore.bg

Паметникът е знак, но какъв - зависи от наблюдателя

Многострадална е историята на първия паметник на Ботев. За него разказва Алеко Константинов, поканен в официална делегация при откриването на жп линията през Искърския пролом.

От гара Мездра с файтони ги превозили до Враца, та там Алеко се възчудил от паметника на Ботев, открит 7 години по-рано:

"Казват, сериозно или на шега - не зная, че когато немецът, комуто било поръчано да излее от бронза фигурата на Ботева, поискал портрета му - тогавашният председател на Постоянната комисия бил му казал:

- Не ти трябва портрет, гледай мене - не питай за Ботева, аз досущ на него приличам, като че съм му отрязал главата.

И днес върху пиедестала стои гордо, казват, не фигурата на славния Христо Ботев, а на бившия председател на Постоянната комисия във Враца. И таз добра!..." (Пътепис „София-Мездра-Враца”, 1897 г.).

В началото на 50-те години на миналия век паметникът е обявен за буржоазна отживелица (!) и премахнат от централния площад на града.

Демокрацията го извади от музейните подземия и го експонира в скромна квартална градинка, понеже през 1964 г. на негово място е издигнат много по-внушителен. Обаче на първия крадат бронзовата му сабя и накрая е преместен в музея, където пък не се побира постамента.

Нашето външно министерство протестира за паметник в Украйна - откраднат бе бюстът на Ботев в Одеса (2020 г.), открит все пак в пункт за метални отпадъци.

За някои знак е само материалът, от който е изработен, в случая Ботев е от бронз.

Подобна съдба има и паметникът на Левски в София – от него пък бяха откраднати 8 бронзови грифона (2013 г.).

Да добавим, че една заран през 2019 г. без бастун осъмна Пенчо Славейков от известната на софиянци като „братя Славейкови” скулптура на Петко и Пенчо Славейкови на площада в центъра на София.

На 2 юни все пак да заставаме мислено и мирно на някой празен постамент и да се взрем позитивно в... миналото!

Румян СЛАВОВ