Лични драми
- search
- Всички
Коледни размисли във влака
* Да подадем ръка на бедните и нещастните
* Как са се родили картичките за празника?
До мен във влака пътуваше жена попрехвърлила средната възраст. Имахме доста време, вглеждахме се навън, където е студено, мрачно и сиво сред неотдавна навалялия сняг. След броени дни е Коледа. От разговора с възрастната жена разбирам, че е тръгнала да посети брат си и снаха си в старчески дом. Разбрала, че децата им няма да го направят, тя се бе решила да пропътува разстояние, за да посети възрастните си роднини, да ги зарадва с няколко дребни подаръчета,
да стопли душите им
в навечерието на светлия празник. От монотонното движение на влака, жената се отпусна и заразказва, че брат й е от онези майстори електротехници, които от всичко разбирали. В дома за стари хора всеки го е помолил я транзистор да му поправи, я друга машинария. В кухнята на дома си отдъхнали - той бил насреща за поправки – от смяна на електрическа крушка до повредата в готварската печка, бойлера, бушоните и всяка друга поправка, за която се иска знания и майсторлък и за които все няма пари. Били му толкова благодарни и признателни всички от дома, че не спирали да му благодарят и да го хвалят. Нямали пари да му плащат за всяка услуга,
но били щедри на благодарностите.
А той и не търсел отплата. И двамата с възрастната си съпруга се хранели с проявите на добрите човешки души, топлело ги горещото огнище на признателните сърца на съжителите им.
От разказа жената се поумори и се отпусна да подремне. Тогава потънах и аз в своите мисли. Отдавна бях чела някъде и сега си припомних една стара история, която ме бе впечатлила с достойнството си. Тя бе свързана с последните дни на големия наш възрожденец Любен Каравелов. Борец за свободата на родината, той бе оставил огромна следа в нашата духовна история и култура. Следвайки руските войски той идва в страната ни, изпълнен с надежди и планове да работи за духовното израстване на своя народ. Но условията са тежки, българското население гладува след скорошните събития. Каравелов работи във войнишките кухни на руската войска и раздава хляб на гладните си събратя. В същото време някои други негови събратя са по-практични и пресметливи от него. Те се втурват да се уреждат на откриващите се нови постове и служби в освободеното ни Отечество. Любен Каравелов забравя мечтата си да работи и учи хората на духовност и грамотност. Казва, че е
по-важно е да нахраниш гладните.
Какво духовно израстване, когато има гладуващи хора! Той умира на 45-годишна възраст, в студената зима, раздавайки хляб...
Това си мислех на връх Коледа, запътила се към дома, където ме чака празникът сред моите близки. Но ми се иска имащите да пропуснат блясъка му и да потърсят пътя да нахранят гладните и полугладните хора. Да не забравят възрастните, бедните и самотните. Не само заради това, че времето и историята ще ги запомни такива каквито са били. На някои ще потърси и отговорност, а присъдата на историята е сурова. Заради бедността, унизеното човешко достойнство, на фона на техния отвратителен лукс, блясък и празнични илюминации.
Спомних си и друга история, която четох неотдавна. В навечерието на Коледа в Англия през 1843 г. директорът на музея “Виктория и Алберт” Хенри Кол разбира, че е забравил да напише куп писма. И тъй като нямал време, нито физически сили да го направи, помолил художника Джон Хорсли да му помогне. Художникът нарисувал поздравителна картичка на коледна тема и я отпечатал в хиляда екземпляра.
Картичката била великолепна.
От нея и до днес се пазят няколко езкземпляра в музеите на Англия. Тя изобразява едно щастливо семейство с много деца, което седи край коледната маса, отрупана с храна и вино. Но наред с тях в двата ъгъла на картичката били нарисувани и две нещастни семейства с бедняшка празна паничка.
От този момент, подобно на епидемия, пламва увлечението на англичаните да изпращат коледни картички на близки и познати. Но и на нещо друго много благородно дело се научили англичаните – да бъдат благотворителни – особено на Коледа. И не само на този празник. Винаги, когато се сетиш за бедните, болните и възрастните хора можеш да им подадеш ръка. Където и да си, както и да живееш, каквото и да правиш.
Всеки има някакъв излишък у дома
или около себе си, който не му трябва. Подари го на другите, безкористно, от сърце. Имаш ли повече възможности, купи и подари на нуждаещите се неща, с които ще ги зарадваш, ще стоплиш сърцата им. Ще срещнеш благодарността в погледите им, че не са забравени, че е имало някой, който се е сетил за тях и споделил милостта си в името на светлия празник.
Тази благодарност в очите на хората за тебе ще е божията благословия!
Дора АЛЕКСАНДРОВА, София