nabore.bg

То повежда пролетното хоро на цветята, проправя пътя на кукуряка, минзухара, нарцисите и зюмбюлите

Зимата е красив, хубав сезон, но труден за народ като нашия – беден и измъчен. Само предвидливи, но и богати хора могат да си устроят комфортен живот в студовете. На Север шведи, финландци, норвежци се чувстват добре в зимата. Когато живеех в Москва, много се чудех как зачервени, освежени от 15-20 градусов мраз, московчани бодро се поздравяваха “с хубавото време!” Зимата там е обикновено ежедневие.Северняците са подготвени добре за нея!Чакат я,обичат я! При тях няма кризи за гориво, газ имат в излишъци, затова и навсякъде помещенията, жилищата им са добре и уютно затоплени.

     И ние си имаме зима – за по-кратко време, но често зла и люта. Тя ни създава големи неприятности. При нас зимата “все ни изненадва”!  Живеем с нагласата, че сме южна страна, че зимата не е характерна за климата ни.  Не гледаме много сериозно на този сезон. Дойде зимата,  порадваме й се малко и ни докривява студът,защото животът ни става още по - труден и още по – скъп. И започваме да очакваме изпращането й. С надежда за топлина, за ярка светлина, с радост посрещаме по-силните слънчеви лъчи и отправяме благодарствени взори към  Слънцето!

      Ето я и моята първа  разходка в полите на Витоша – след Атанасовден! Във въздуха  се усеща свеж полъх. Под реките се усеща как са тръгнали поточета.Гледам ги как бързат, слушам ромона им. И зазвучават в мене стиховете на Вазов:

                     Поточето, размръзнало клокочи

                     из глухата ливада и светлей,

                     поточето играе и бърбочи,

                     кат малко птиче будна песен пей.

    Ето че и птички се обаждат в голите клони на дърветата! ”Чичопеят” весело  се носи във въздуха! И аз като че ли ставам по-  лека, обнадеждена, радвам се и вдигам поглед към ясното небе! Завладява  ме пролетно предусещане!

    В закътан южен склон, под голяма канара зървам “ято” бели главички – първите кокичета! Възкликвам радостно и с усмивка се навеждам се над тях. Любувам се на първите красиви бели цветчета! Вдъхвам тръпчивия им аромат и чувствам тяхната чистота и свежест! Усещам нежния им полъх и финия им пролетен  мирис.

     Кокичето е малко,  простичко, но деликатно цвете. Обагрено е само в бяло и зелено, а колко радост ни носи! То е първата пролетна усмивка на Природата! И пак в душата ми запяват възгласите на народния ни поет Вазов:

                  Кокиче белоснежно,

                  дошло в тоз ранний час,

                  о,цвете мило, нежно,

                  любувам ти се аз!

      Една легенда разказва, че Адам и Ева били изгонени от Божиите градини през зимата. Скитали грешниците немили недраги в снега.Ева, отчаяна, с разранени,кървави ръце и нозе, чувствала, че тези страдания са по нейна вина и горко ронела горчиви сълзи. А студът превръщал Евините сълзи в снежинки.Гледал Бог своите чеда, лишени от вечната пролет на Рая, и му дожаляло за страданията им. Съжалил ги и превърнал няколко от снежинките в …кокичета! Така Господ обнадеждил, зарадвал Ева и Адам. Затова кокичето е бялата сълзица на надеждата човешка! Надежда за по-добро време, за пролет топла и слънчева!

    И Мара Белчева - нашата нежна поетеса, е написала хубави стихове за кокичето:

                      Кокиченце за мене брано,

                       от него дар на обичта,-

                       от всички минало най-рано

                       през портите на пролетта!

                       Ела ми научи душата

                       как да цъфти в снега и тя,

                       и да извади от земята

                       сълзиците на радостта.

     Друга легенда казва, че кокичето е дете на нимфата Амриха. С него тя ни известява, че идва Пролетта!

   Хората винаги са възприемали кокичето като символ на целомъдрие, на свежа чистота! Скромно е бялото цвете, а ни примамва, умилява ни,  радва душите ни! Всяко цвете има свое послание. Кокичето сякаш ни казва:”Усмихни се, човече!Стопи леда в сърцето си!Идва Пролет!Скоро ще се раззелени и, както се казва, “ще се хванем за зелено” - ще излязат копривите, лападът, киселецът и животът ти ще стане по-лесен, по-добър, по-весел!”  И най-важното - предстои облекчаване в семейния ни бюджет!  Ще се намалят вноските ни към “Топлофикация”, към енергийните дружества, дето нямат ни жал, ни милост към нас!

  Седнала съм на голата канара и гледам в захлас “ятото” бели кокичета! Цяла година малките луковички са спали в земята. Сега, усетили топлинката от Слънцето, нежните им, но жизнени и силни стъбълца са пробили твърдата пръст и крепят бялата камбанка на цветчето.

   Кокичето – предвестникът на Пролетта. То повежда пъстрото пролетно хоро на цветята, “проправя” пътя на кукуряка,минзухара, на разноцветната иглика, на нарцисите, на зюмбюлите, на лалетата…Те всички са обичани от нас заради хубостта си, заради нежните си и свежи аромати. И заради техните послания, с които ни вдъхват вяра, надежда и ни правят по-добри,по - жизнени. Тяхната красота радва душите ни, успокоява  ги , облагородява ги…

       Кокичето не е само първото пролетно цвете, на чиято хубост се радваме, но то /дивото, блатното кокиче/ е и полезно за нашето здраве. От него се прави лекарството нивалин. Този лек бори детския паралич, помага при мускулна атрофия.Прилага се и при старческо треперене и отпадналост.Трябва да се внимава, да не се използва самоволно, защото белите листенца на цвета на кокичето са отровни.

    В народните ни песни кокичета са оприличавани на малките  момичета. И днес ясно виждам моята петгодишна дъщеря, облечена в бяло костюмче, изплетено от бабините й златни и сръчни ръце. Тя е с бяла панделка в косите и пее на тържество в детската градина:

               Аз кокиченце съм бяло

               във гората разцъфтяло…

        Неусетно се изнизаха много  години… Днес около дъщеря ми, край мене, при нас вкъщи са нейните две момичета Милена и Виктория – бели и нежни кокиченца! Те са нашата слънчева радост, нашата весела надежда! Природен кръговрат – също като при сезоните!              

Петра ТАШЕВА