Тежката дума
- search
- Всички
Кой е по-по-най: Инвентаризация на историята -1
В Древен Рим сменяли само главите на статуите
Илюстрация Калин Николов
В общественото пространство паметниците са като мебелите у дома - в някакъв момент предизвикват да бъдат разместени, освежавани или изхвърляни. Така е било открай време...
В началото са тотемите. "Да вземем едно черно камъче...ако го натоваря с определено окончателно означаемо (примерно смъртна присъда при тайно гласуване), то става знак" - Ролан Барт, Въображението на знака".
Първичните хора възлагали обществени функции на природни обекти - скални образувания, растение, животни. Почитането им от всички обединявало усилията за общи действия по прехраната и отбраната. На сетнешен етап от развитието си човеците сами изсичали своите тотеми и идоли.
Когато такъв покровител въпреки многото усърдни молби не изпълнел очакванията на племето, за наказание го млатели. Ти си лош, лош, лош! Но щадящо, че да оцелее за сетнешна молба. (Клод Леви-Строс, "Дивото мислене")
И днес по света има много паметници на полезни за човека създания - на овена (в Монголия, снимал съм го), на кучето (в Париж, за заслуги към научните изследвания), на холщайнското говедо (в Швейцария, за висок млеконадой), на котката (в Барселона, спасила от някакво бедствие града)...
Дали българите не трябва да вдигнем паметник на прасето, спасило от глад предците ни пет века под османска власт? Макар причината да не е толкоз героична - религията на нашествениците им забранявала да го докосват.
Когато човекът се развива до "политическо животно" (Аристотел) и усяда в по-големи социални образувания - градове и държави, издига и паметници на заслужили за общността себеподобни. Поставя ги управляващата класа и често след промяна на върха в управлението следва ревизия на паметниците.
По едно време в Древен Рим скулпторите не можели да смогват при честата смяна на консули, сановници и други представители на политически лобита, та се наложило да подменят само главите на статуите пред обществените сгради.
Нямаше как това да се направи с паметника на Ленин в центъра на София. На негово място сега там е статуята на Света София, но и за нея имаше спорове - поне не монтираха грацилната й бронзова глава върху устремения към комунизма гранитен торс на Ленин.
Колкото по-близо е едно събитие, по-трудна е подмяната на спорните знаци. За Ленин не възникна външнополитически проблем, не така е с паметниците на Съветската армия в столицата и Пловдив примерно.
Да си представим как на тези паметници поклонниците полагат цветя, че ги освободили от нещо си, а в друг час противниците ги шамаросват, че ги поробили. Накрая по стар български обичай - общо хоро!
Румян СЛАВОВ