nabore.bg

Архивите са живи

Кой е по-по-най: Инвентаризация на историята -2

В Западна Европа и САЩ не демонтират, слагат обяснителни табели

 

Илюстрация Калин Николов

 

Дипломатическо напрежение възникнало и при издигането на Шипченския паметник (1930-1934 г.) Според първоначалния проект лъвът е трябвало да бъде на върха на пирамидата в посока север, откъдето дошли освободителните войски.

Обаче Румъния заподозряла, че имаме териториални претенции заради отнетата от Ньойския договор Южна Добруджа. По същите подозрения протестирали от юг Турция и Гърция, от запад Югославия.

Затова лъвът бил обърнат в единствената възможна посока - на изток и свален над входа.

В бъдеще ще се наложи ЕС да уеднаквява историята на отделните държави в поносими граници. Доколко това ще е успешно ще покажат резултатите на съвместната комисия между България и Северна Македония, която засега тъпче на място.

Ако у нас генерал Гурко е почитан заради военни заслуги в Освободителната война (1877-1878 г.), не такова е отношението в Полша, където е бил губернатор на Варшава (1883-1894 г.) и провежда репресивна русификация.

Подобно е и с героя от обсадата Плевен генерал Скобелев, завзел обширни територии от Туркменистан за Русия (1881 г.)

Преди няколко години и нашето външно министерство имаше повод да протестира за паметник в чужбина - откраднат бе бюстът на Ботев в Одеса.

Уточнихме вече, че паметникът е знак, но какъв зависи от наблюдателя. За някои знак е само материалът, от който е изработен, в случая Ботев е от бронз. И бе открит в пункт за метални отпадъци, но външното ни министерство отчете дейност.

Многострадална е историята на първия паметник на Ботев у нас, за който разказва Алеко Константинов, поканен в официална делегация при откриването на жп линията през Искърския пролом (1897 г.).

От гара Мездра с файтони ги превозили до Враца, та там Алеко се възчудил от паметника на Ботев, открит 7 години по-рано:

"Казват, сериозно или на шега - не зная, че когато немецът, комуто било поръчано да излее от бронза фигурата на Ботева, поискал портрета му - тогавашният председател на Постоянната комисия бил му казал:

- Не ти трябва портрет, гледай мене - не питай за Ботева, аз досущ на него приличам, като че съм му отрязал главата.

И днес върху пиедестала стои гордо, казват, не фигурата на славния Христо Ботев, а на бившия председател на Постоянната комисия във Враца. И таз добра!..." ¹

В началото на 50-те години на миналия век паметникът е обявен за буржоазна отживелица (!) и премахнат от централния площад на града.

Демокрацията го извади от музейните подземия и го експонира в скромна квартална градинка, понеже през 1964 г. на негово място е издигнат много по-внушителен. Обаче там крадат бронзовата му сабя и накрая е преместен в музея, където пък не се побира постамента.

Перипетии съпътстват и паметника на Васил Левски в столицата, правен 16 години и открит едва през 1895 г.

Стоян Заимов си спомня как срещнал там участникът в съдебния процес над Апостола и сетнешен депутат хаджи Иванчо х. Пенчович, който си купил къща на 150 метра от бесилото и често идвал да дава съвети за паметника.

И от този свещен за българите паметник бяха откраднати 8 бронзови грифона (2013 г.).

Сега в Северна Америка и Западна Европа налагат едно разумно предложение - паметниците да не се събарят, а до тях да се монтират обяснителни табели.

Конкурс във Великобритания (2007 г.) за най-необичаен надпис върху надгробен паметник класира начело епитафия на починала от воднянка през 1819 г. жена с подробно описание на лечението и посочени имена на лекарите.

На това му се вика реклама вовеки!

 

Румян СЛАВОВ