nabore.bg

Дипломатът 3 години е консул на САЩ в София, става приятел на страната ни

Консулът на САЩ в София Доминик Мърфи

Доминик Мърфи е роден във Филаделфия на 31 май 1847 г.  Работи като  юрист   на строителството на Панамския канал като секретар на държавната комисия.

На дипломатическа  служба като консул на САЩ  е бил в Бордо /1905-1909/, Санкт Гален /1909-1914/, Амстердам /1914-1915/, София /1915-1918/ и Стокхолм /1919-1924/. През  1918 г. участва в делегацията за  сключването на т.н. Солунско примирие /29 септември 1918 г./ между Царство България и Антантата за спиране на бойните действия,като по този начин  жертва своята дипломатическа кариера в България. Той прави това, в името на своите чувства на обич и симпатии към българския народ, за което е отзован и бива преместен в Кралство Швеция  за консул.

 Умира  на 13 април 1930 г. в Копенхаген. В негова памет е   наименувана  една малка уличка в квартал Подуене,София.

Българската делегация за сключването на Солунското примирие

Ето какво пише за България в един от своите дипломатически доклади от София Доминик Мърфи: ,,Не съм чел в немски,английски или американски вестници истината за България. Тя е била набедена в измяна, неблагодарност и за всички други престъпления в политическия  календар. И не само това, почти всеки ден се пишат телеграфически рапорти в английски, френски, италиански и американски вестници за вчерашните бунтове и кръвопролития из софийските улици и в цялото Царство. Желая да уверя, че няма никаква истина в който и да било вестникарски рапорт. Българите са хора, покорни на закона, интелигентни, трезви и постоянни. Тяхната училищна система  е най-добрата в тази част на света.''

Интересно е да се види и какво пише в бр.47 от 21 април 1930 г. излизащият в София ,,Вестник на  вестниците'' по повод смъртта на американския дипломат:

    ,,Изгубихме още един от големите приятели на нашия народ Доминик Мърфи , починал на 13 април в Стокхолм. Дядо Мърфи, както бяхме навикнали да го наричаме, дойде  в България, която не познаваше и за която бе слушал едвали не само хули и обвинения. Запозна се  с  българския народ, обикна го и му стана един от най-преданите приятели и защитници.... За тая България, която толкова много обичаше, той изпадна в немилост пред съглашенците; заради нея той бе изложен на лишения в последните години на живота си; заради нея той стана обект на подозрения, злословия и клевети. Голяма е  скръбта, която известието за неговата смърт ни причини. Изгубихме един от най добрите си приятели, един мъченик за България.''

Д-р Мирослав ЛАЗАРОВ, Ихтиман