nabore.bg

Свинската истина за българския преход

Илюстрация Калин НИКОЛОВ

В годините на демокрацията стана мода из Българско прасета да се кръщават на мастити политици. Стопаните като едни езичници вярват, че името прави имането. И се надяват домашните им любимци бързо да наддават и се заоблят, все едно са членове на по няколко директорски борда.

Ефективността на метода категорично доказа през 1994 г. Георги Гелеменов, наричайки домашния си любимец Ал. Й. (Той е!) Нея година гибелта на Ал. Й. бе светъл ден за българската демокрация. Защото я си представете при социализма някой да се осмели да отглежда прасе с име на висш партиен и държавен ръководител, че и да го погали с нож в края на мандата му - отиде, та се не видя и той, и невинното прасе!

От своя страна оригиналът Ал. Й., ако някога гледа прасе, ще има повече основания да го посвети на Гелеменов. Открай време обитателите на задните дворове по нашата земя са именувани свойски Гошо. Само шопарът на един свещеник, доколкото ми е известно, бил наричан уважително Георги Попов.

Ал. Й. би имал само ядове с прасето си, което ще си остане маломерно, завистливо и пакостливо, с неизтощими напъни да се намърда между големите свини. Щом обаче такова прасе успее да се провре и натопи копита в копанята, гледайте чудо - медии, социолози и политолози се надпреварват да му поддържат рейтинга, че и те се прехранват покрай него.

Останалите отвън на сухо оквичават орталъка за нарушаване на човешките им права, съставят бързоразвалящи се коалиции, настояват за промени в избирателния закон и плашат с международния съд в Страсбург.

Някога народът на Свазиленд наричал английската кралица Виктория Дългата зурла - като израз на особена почит и уважение. Кралицата очевидно е проявила разбиране и великодушие, щом този народ още съществува. Толерантността е задължително състояние на демокрацията.

Не такава бе съдбата на нашенеца Аначко, православен българин и балкански шоп, в края на 1962 г. последен жител на  махала Загъжене под билото на Западна Стара планина. Семейството си Аначко бе заселил на гара Своге в недовършена къща с временен покрив и черги на прозорците. Съседите му го бяха изпреварили, той обаче остана верен на прасето си до сетен край.

Бързането на хората се налагаше от решението на Онази партия да направи на билото ТКЗС, най-високото на Балканите. Изпълнението на партийниото решение бе възложено на околийския инструктор и бивш Аначков комшия Гуце.

В отговор на решението Аначко кръсти прасето си Гуце. По сигнал на неговия съименник Аначко бе привикан в околийското управление на милицията да дава обяснение за антипартийна и антидържавна дейност. Отърва се с молба - заявление за доброволно предаване на имота си - две каменисти ниви и една келява кория - на ТКЗС "Курс към комунизма"(местните произнасяха първата дума без последната буква).

За провеждане на заключителната свинската церемония Аначко бе поканил бригада местни експерти, които пристигнаха с конска шейна.

Беше ведър зимен ден, снегът искреше и скърцаше под краката им. Дето се вика, да ти е драго да умреш - сякаш сам Бог одобряваше жертвоприношението. Но не и Гуце, който се разтревожи от внезапното внимание към себе си. Напразни бяха усилията на Аначко да го примами - Гуце грухтеше все по-застрашително и с нарастваща тревога се готвеше за отпор.

Към шопара експертите подходиха традиционно, т. е. с въже и ножове. Намерението им бе да го вържат за краката и дулицата, и като го повалят, баш майсторът да прободе вратната му артерия.

За миг да си представим, че това става в наши дни. Вместо да тръпне от ужас, шопарът с възмущение ще излезе срещу мъчителите си с нормативите на Европейския съюз. Там пише, че никой не може да го коли, преди да го е зашеметил. Да речем, че това вече бе изпълнено от свирепия вид на мъжете, подсилен от чайник греяна ракия.

Но законът забранява също преди клането животните да бъдат плашени или връзвани. Освен това 15 минути след зашеметяването трябва да се извърши умъртвяването.

Спрямо шопара Гуце бяха нарушени тези клаузи, а по последната той стана и съучастник, като не дочака 15-те минути, а побягна с несръчно забит във врата нож, влачейки въжето на задния си крак. "Твойта мама!", ревнаха подире му разярените мъже. "Вашта мама!", квичеше Гуце и търсеше пролука през плета. Защото речено е: Беганьето е срамотно, ама е оправно.

Ала за съжаление само мецосопрано на оперната сцена е в състояние да извива половин час с нож в гърба. На житейската сцена развитието на сюжета не търпи отлагане. Затова великият режисьор Федерико Фелини казвал, че в един филм само смъртта на прасе може да го развълнува - единствено тя била истинска. Наш Гуце скоро рухна от изтощение и бе положен възнак върху вратницата на своя роден дом.

Румян СЛАВОВ