nabore.bg

Тежката дума

Проломни истории: Когато 9 септември бе празник

Илюстрация Калин НИКОЛОВ

 

Пътуващите с влак по пролома на река Искър през Стара планина  виждат гарите Желен, Бов, Лакатник и другите. Но само местните се сещат, че горе под билото има някои селища със същите имена.

Заселването в планината е ставало според нуждите за изхранване на хората и придружаващия добитък. Всеки заселник си имал своя "държава" - територията, която държи! Около него роднини, които образували махали.

Имената достатъчно подсказват кое селище къде и защо се намира. За Заселье е ясно, Зимевица е място за зимуване на стадата, Заногье е там, докъдето се достигало само „нога за нога“, т.е стъпка по стъпка, а пък Загъженье подсказва на коя част на географията е.

 

Вътрешната миграция

 

След прокарването на железницата през пустия дотогава пролом (1897 г.) и естеството на живота става друго. Край гарите първо се появили дюкяни за търговия на едро. Стоката пристига с влака, оттука я купуват и откарват с каруци магазинери от съседните селища.

Планинското земеделие не можело напълно да изхранва многолюдните семейства. Поне един от мъжете, баша или син, е работел долу по железницата и разкритите край нея предприятия за строителни и отоплителни материали.

Голямото преселение е след 1956 г., когато Априлският пленум на ЦК на БКП решава ускорено, с извънредни мерки да кооперира и тези баири. При инатлива стопанка в село Зимевица дошли с милиция да я принудят да подпише, че го прави доброволно.

Тя се предала с проклятието: "С пушка зимате земята, с пушка че я вращате, ама нема да намерите кой да я земе!"

В края на 1957 г. се отчита кооперативен обхват на 92% от земеделската земя. А десетина години по-късно (1969 г.) статистиката отчита, че градското население в България за пръв път надвишава селското.

Което в Англия става още през 1851 г., но нали все догонваме.

По онова време в България има най-голямата вътрешна миграция в Европа, сравнима с тази в страните от т.нар. трети свят, бившите колонии. Ускорената индустриализация непоправимо уврежда природата, за затлачената с отпадъци река местните казвали: "Искаро вече не тече, он се търкаля!"

Всичко това се оправдава като необходимост по пътя към светлото комунистическо бъдеще. Обаче коментарът на местните е друг:

„При социализъмо колко кажат - работиш, колко дадат – ядеш.”  След постигане на целта: „При комунизъмо колко сакаш, че работиш и колко мож, че ядеш!” Обаче дотогава: „Ама у преходнийо период -  ял, не ял, че работиш!"

Връщането на земята в реални граници през 1991 г. пак бе политическо решение, несъобразено с реалностите. Вече две поколения планинци бяха работници и служители в града с жилища и имоти там. И нямаше как да се върнат м сеалата и махалите под билото.

Сбъднало се проклятието на стопанката от Зимевица, на която някога насила отнели земята.

 

А портрета от скалата...

 

Някъде под билото е и селото на дядо ми Славе по име Добърчин, някога съставено от три големи махали. И във всяка училище - по закона за задължителното и безплатно основно образование, въведен от правителството на Стамболийски през 1921 г.

По време на социализма училищата били сборни места за празнуване на 1 май и 9 септември, организирани от местите представители на БКП и Комсомола. Понеже нямали героично минало, комсомолците решили да извършат подвиг в мирно време - да изобразят комупистическия вожд Сталин на скалите над горната махала Меча поляна.

Намерил се и изпълнител - учител, който можел да рисува. Снабдили го, с каквото трябва, вързали го през кръста и раменете с въжета и го пуснали край скалата.

След смъртта на Сталин и отричането му възникнал проблем как да заличат портрета. Младежи предложили на учителя да го спуснат да си поправи творението. Но с условие: "Сега че те вържеме през гушата!"

С течение на времето природата заличила това произведение, а можеше да си остане като пещерните рисунки.

В личен план и аз след демократичните промени ненадейно получих по линия на фамилната "държава" парче гора под билото на планината. Оказа се гола скала, обаче държавата я облага с данък каго гора!

И аз какво – дарих наследената "държава" на националната държава. Дали и последната не трябва вече да се изписва в кавички?

 

Румян СЛАВОВ