nabore.bg

Интервю

Бащино огнище: Книги за Яворов и Верка Сидерова намериха пътя си до читателя

Фондация "Вигория" години наред дава своите уроци за родолюбие 

 

                                        

Мария Добрева с книгата "Дропла - селище на кръстопът"

 

В ръцете ми е книгата „Дропла – селище на кръстопът”, издадена от фондация „Вигория”. Изданието съдържа събития и факти от наситените с много драматизъм периоди от историята на Добруджанския край. Описан е животът на хората, преминал в  труд и борба за оцеляване в сложни и трудни, съдбоносни времена. Разговарям с Мария Христова Добрева - Петрова – управител на Фондацията и съставител на книгата.

- Мария, фондация „Вигория” с области на действие образованието, екологията и културата, на 22.04. ще навърши 13 години от съдебната си регистрация. Тя е известна сред хората на образованието и най-вече сред специалистите в областта на химията и физиката. Провели сте девет национални конкурса за ученици и учители и сте дали възможност на много участници да разширят своите познания за известни български и чужди химици и физици. Но Фондацията има и издателска дейност. Разкажи за книгите, които са излезли с помощта на Фондацията.

n  В своето 13-годишно съществуване Фондацията е издала или подпомогнала общо 15 книги. Тя е участвала с техническо и финансово (частично или пълно) съдействие в издаването на следните книги, като на 13 от тях Фондацията е издател: 1. „Неизпратени писма“ (Мария Добрева), 2011 г.; 2. „Из моя живот“ (Калоян Манолов), 2012 г.; 3. „По пътя ми ангели“ (Катя Накова), 2013 г.; 4. „Ще те нося в сърцето си“ (Мария Добрева), 2014 г.; 5. „Асен Златаров – 130 години от рождението му“ (Людмила Генкова, Свобода Бенева, Кристиян Ковачев), 2014 г. 6. ; „Синът на тоя град“ (Йордан Нанчев, изд. Българска книжица), 2015 г.; 7. „The Flower of Bulgaria” (Верка Сидерова, изд. Мартине, на български език книгата се казва „Лале ли си“), 2016 г.; 8. „Песента на България“ (Йонка Христова, трето издание), 2017 г.; 9. „П. К. Яворов – преди и след куршума“ (Йордан Нанчев), 2017 г.; 10. „По пътеките на спомените“ (Христо Гаврилов), 2018 г.; 11. „Кървавата бразда на Добруджа“ (Радостин Мирков, десето преработено и допълнено издание), 2018; 12. „Болката любов“ (Пенчо Иванов, второ издание), 2019; 13. „С труд и мечти“ (Стела Илиева), 2020 г.; 14. „Алхимия на времето“ (Мария Добрева), 2021 г.; 15. „Дропла – селище на кръстопът“, 2022 г.

Особено сме доволни от издаването на книгите, свързани с краеведска насоченост. Книгата за село Дропла беше трудна задача. Началото беше сложено още през 2017 г. Някои от по-възрастните хора, които знаеха и можеха да разкажат за историята на селото, бяха се пренесли на небето, архиви в кметството не се пазят, население на селото силно намаля, а мерките от ковидпандемията ограничаваха движението и срещите. Въпреки затрудненията, книгата е факт, благодарение на хората, които се включиха в това общо дело.

- Защо фондацията насърчава авторите в областта на краезнаението и родовата история?

- Тези книги имат възпитателен ефект върху младите.  Народът е казал: „Дърво без здрави корени не дава плод“ и „Човек не може да полети, ако няма корени“. Добрите, градивните страни от миналото трябва да се знаят и съхраняват – традиции, морални норми, поговорки, възпитанието в труд и взаимопомощ, уважението към род, народ и Родина.

- Каква е ролята на бащиното огнище за възпитанието на младите? Защо трябва да се знае историята на родния край? Каква е връзката на миналото и нашето бъдеще?

- Всяко ново поколение живее в променена среда – начин на бит на семейството, нова обществена среда и нов информационен поток от средствата за масова информация.Когато преосмислим миналото през ума и сърцето, се получава ценна амалгама от родова памет, опитност, познание и качества на характера, които ни помагат да устоим и запазим националната си същност и достойнство.

- Ти, като предана добруджанка, си насочила погледа и интересите си към твоите земляци-добруджанци и си подпомогнала издаването на доста книги за Добруджа. Разкажи за тези книги и за техните автори.

- След политическите промени през септември 1944 г. за историята на Добруджа малко се говореше. Още по-малко беше написаното в учебниците по история. Дори не знаехме, че има Северна и Южна Добруджа и защо двете територии са в две различни държави. Не се споменаваше и за румънската окупация, продължила почти 25 г. в Южна Добруджа. А за жестоките репресии на румънските власти над мирно население се говореше само между близки  и то със страх „властта“ да не чуе. Да, имаше такива криворазбрани моменти във взаимоотношенията между съседни държави – да потискаме истината, за да се развива добросъседството. А колко вреда е нанесено на родовете и целият ни народ с премълчаването на исторически истини, не знаем... Но можем поне със закъснение да поднесем извиненията си за дългото мълчание пред жертвите на историческия феномен „откараните“, като отдадем почит към паметта на пострадалите – десетки хиляди мъже, жени, деца и старци, откарани в концентрационни лагери на територията на Молдова, от които две трети от тях измират от глад, мизерия, студ, болести и непосилен труд.   Насилственото преселване на българите от Северна Добруджа   в Южна Добруджа след Крайовския договор (7.09.1940 г.), подписан между България и Румъния за връщането на окупираната от Румъния Южна Добруджа, е също един изключително труден момент в живота на хората. Те претърпяват големи морални и финансови загуби и напускат исконна българска земя, където Ботев, Левски, Стефан Караджа и др. известни българи-родолюбци са живели и работили за освобождението на България от османско робство. Така с изселването на българите от Северна Добруджа губим  завинаги надеждата да си върнем тази българска земя, дадена на Румъния от Русия след Освободителната Руско-турска война.

Участници в събор в местността Текето в добруджнската община Крушари

 

Като добруджанка, не мога да не се вълнувам от историята на този край. Фондацията подпомогна преиздаването на „Болката любов“ с автор Пенчо Иванов, за окупираната Южна Добруджа и „Кървавата бразда на Добруджа с автор Радостин Мирков, за откараните през 1916-1918 г. и първо издаване на книги свързани с Добруджа – „Ще те нося в сърцето си“, автор Мария Добрева; „По пътеките на спомените“, автор Христо Гаврилов, 90-годишен старец с невероятна памет; „С труд и мечти“, автор Стела Илиева, животновъдка, бивш народен представител в Народното събрание. Наградихме с почетен плакет „Златна детелина“ и почетна грамота „Златна детелина“ някои автори, отличили се с краедевските си книги.

През 2021 г. бе проведен и Национален конкурс „Гласът на родовата памет“ по повод 105-годишнината от репресиите над мирното население от Добруджа (1916 - 1918) и 80 години от Крайовския договор (1940) за ученици от 8. до 12. клас.

- Как се роди книгата за родното ти място – село Дропла, и как събрахте спомените на знаещи и помнещи дропленци, за да се получи изследователският труд – 210 архивни черно-бели и цветни снимки и 23 раздела текст, които обхващат всички по-важни области на дейности на селото през годините?

- Раждането на тази книга беше необходимо. В с. Дропла, община Балчик, живяха трудолюбиви и пълни с вдъхновение хора.  Книгата е дело на хората, живели в селото и оставили следа с труда си. Много настоящи жители на селото се включиха с каквото могат.Христо Гаврилов (авторът на книгата „По пътеките на спомените“, б.а.), въпреки своята достолепна възраст, постави на белите листове спомени, чути и преживени през годините. Всички, които го познаваха, се учудваха на невероятната му памет и желанието му да предава устно и писмено, това което знае. На 93 години той вече потегли към вечния живот, но тук на земята остави за поколенията следа за историята на едно добруджанско село, с име на красива птица и с трудолюбиви хора, които имат усет към певческото изкуство и проявяват активна обществена ангажираност.

- Как дропленци и младите им наследници посрещат книгата?

- Книгата е дългоочаквана. В нейното създаване участваха много хора със спомени, снимки, разкази, уточняването на имената на хората от архивните снимки. Тя е колективен резултат. Сътрудници на Фондацията помогнаха с доброволен труд да се постави в електронен вид и да се обработи литературно текстът, да се сканират, обработят и подредят снимките.

- Минават години, времето изтича, но родният край не се забравя, той живее в сърцата на потомците и спомените остават, когато са записани.

- Появата на тази книга е израз на почит и уважение към хората, които живяха и се трудиха в с. Дропла. Тези хора съградиха пътя на следващите поколения. От селото излязоха много учители, инженери, музиканти, икономисти, механизатори, животновъди. Жителите на Дропла бяха в много отношения пример за поведение – със своята висока отговорност, умение за работа в екип, както на трудовия фронт, така и в културно-социалния живот на селото. Това добруджанско селище се славеше с високите си добиви по пшеница, царевица, слънчоглед, лен и други култури, с успеха си на четирикратен национален първенец по селскостопанска продукция, с ударници и герои на  труда, с депутат в Четвъртото народно събрание, с високи показатели в образованието, спорта и културата. Много официални гости от страната и чужбина, които посещаваха нашето село, оставаха смаяни от това, което е постигнато.

- Дропла носи името на голямата птица „дропла”, а птиците никога не забравят родното си гнездо. Завръщат ли се младите в това хубаво и красиво селище Дропла? Ще остане ли „живо” село Дропла? Толкова села запустяха у нас! С какво добружданци са по-различни от българите в другите краища  на България?

- От години се занимавам с този въпрос. Добруджанците са по-различни, но с какво и защо? Може би тази плодородна земя, която изисква много труд, но и ги храни щедро, облагородява сърцата им. Надеждата е вечно жива: „Където е текло, пак ще тече” и „Кръвта вода не става”. В селото се завръщат млади хора – сега може да се работи и дистанционно. Има и  чужденци, които са доволни, че са попаднали в това красиво място. Чистият въздух, близостта до морето и до градовете Балчик и Добрич са предимства.

 

Интервю на Петра ТАШЕВА

Интервюто се препечатва от сайта на СБЖ