nabore.bg

Снимки на автора на книгата Андрей Андреев - като войник и като ученик

Публикувах статия в пресата за дома за деца и юноши в Силистра. Преди години там бях много години учителка. Андрей Андреев-Редкин, редник от Пловдив прочел статията и ми се обади по телефона. Той е бил възпитаник на дом в Пловдив. Много мило ми стана и след няколко дни ми изпрати книгата си „Копнеж за топлина човешка”. Книгата е чудесна. Този млад човек описва своя живот от детските и младежки години. Много искрено разказва своите преживявания. Много тежко е живял с копнеж за истина, любов и топлина от своята майка. Не знам защо тя е постъпила така.

При нас в дома имаше сирачета без баща, а само с майка. Но всеки месец от далечни села и градове те пристигаха с много сладки, баници, пити, печени пилета и много лакомства, нови дрешки. И как само се радваха децата, прегръщаха и целуваха майките си. А които нямаха майки се свиваха в ъгъла и мълчаха. Имахме деца на учители, морски капитани, от болни и многодетни семейства и др.

Двама от най-близките хора на автора - дядо му Андрей, на когото е кръстен, и баба му Василка 

Майката трябва да бъде  доволна от детето си винаги и да го насърчава и тласка напред. Коя освен майката може да направи това? Много лоши неща са се случвали на автора на книгата Андрей Андреев, но въпреки това той е искал да се изучи, да отиде войник и да стане пълноценен човек. Моля ви, прочетете книгата и ще останете доволни и кажете топла дума за Андрей.

Книгата "Копнеж за топлина човешка" на Андрей Андреев-Редкин заслужава на се прочете от всеки

Макар и да не те познавам лично, от сърце и душа като учител на такива деца те поздравявам, заставам заедно с тебе  и се  гордея, че има такива хора като тебе. След като е описал живота си в книгата, той е публикувал следните стихове: „Послание от Йова Илиева”, „Признание от Илия Желязков”, „Посвещение от Мария Долакчиева”, „Пред паметника на Димчо Дебелянов” от Иван Николов, „Случаен спомен” от Тодорка Николова.

В края на книгата са отпечатани много снимки. Започва с любимия си дядо Андрей от Украйна и баба си Василка от Копривщица. Бъди горд Андрей, с това, което си постигнал. Нищо не остава ненаказано на тоя свят. Прави добро и се надявай. На добър час на книгата! От мене имаш много топлина и ако беше мой ученик бих се гордяла с теб. Това го казвам аз, учителката на много деца със съдба като твоята. Дано някога майка ти да се осъзнае и прегърне изстрадалия си достоен син…

Йорданка ЖЕКОВА, Силистра