nabore.bg

Книгата „Ретроспекции към публичната комуникация” на дългогодишния преподавател по журналистика е своеобразна равносметка на развитието на българските медии

Преди броени дни излязоха от печат „Ретроспекции към публичната комуникация” на проф. д-р  Минка Златева*. Името й е познато в журналистическите среди – тя е някогашен колега-репортер, после дългогодишен  преподавател във ФЖМК на  Софийския университет „Свети Климент Охридски”, с нейна подкрепа са израснали десетки попълнения в професията. Книгата пък е своеобразна равносметка на нейните търсения в сферата на теорията и историята на българските медии и публичната  комуникация. Само че да не започваме разказа с научни спорове каква е аудиторията в епохата на социалните мрежи, сайтовете, разноцветния ПР и др., а с искрено пожелание – който се интересува от тази тематика, да може да се запознае с изданието било на специално представяне, било в библиотека или от щанд на книжарница.

 2024г. е многоюбилейна – 180 лета от излизането на първото наше списание -Фотиновото „Любословие” в Смирна, 13 кръгли десетилетия на организираното журналистическо движение в България, половин век от превръщането на Катедрата по журналистика в самостоятелен факултет на Алма Матер и 30 години на академичното обучение по специалност „Връзки с обществеността и реклама”.

Проф. Стефан Б. Станчев сред преподаватели по журналистика- май 1978 г.  Снимките са от личния архив на проф. Златева.

Ако тези истории прочетем в личен план, т.е. в трето лице единствено число, трябва да кажем: Минка Златева е от първите випуски на специалността „Журналистика”, репортерства в столичния печат, а от 15 февруари 1977 г. свързва изявата си с университетските аудитории. Не уточнявам, че са на Софийския университет, защото е чела лекции в още 7 наши висши учебни заведения, както и в Германия, Австрия, Русия, САЩ и на други места по широкия свят. А плод на усилията й са 3 монографии, над 160  студии и статии в издания в Европа, САЩ и Китай, съставителство на 17 научни сборника по публична комуникация, неуморна обществена дейност.

С какво сегашните й ретроспекции са интересни не само за теоретици, а и за любознателен читател от нашата професия? Първо, тя сладкодумно портретува личности в историята на печата. Сред тях -  проф. Карл Бюхер от Лайпцигския университет, основоположник на науката за журналистиката в Европа; първите негови ученици от България – докторите Стефан Ив. Стоянов и Борис М. Андреев; дейци на журналистическото движение и СБЖ, подпомагали  професионалното усъвършенстване на авторите, оставили следа в наши периодични издания. И така чак до създаването на първата Школа по журналистика през 1946 г. и указ 356 на Президиума на Народното събрание на НРБ от 12 август 1952 г. да бъде открита специалност „Журналистика” в Софийския държавен университет.

Деканът на факултета по журналистика проф. Стафен Б. Станчев с магистри пред централния вход на университета

Второ, пътищата на Минка Златева й дават възможност да разкаже за едни от най-обичаните преподаватели във факултета – проф. Георги Боршуков, проф. Дафин Тодоров,  проф. Филип Панайотов -  през миналата годииа отбелязахме подобаващо техни юбилеи. Наскоро в други свои публикации тя напомни и за още знакови фигури на ФЖМК – за неговия основоположник проф. Стефан Б. Станчев и за декана след социалната промяна проф. Тодор Петев, за Виенския доктор (както го наричаха студентите) Младен Младенов...

Не по-малко интересно в нейните ретроспекции е оживялото присъствие  на репортери и писатели-защитници на българската кауза: Джанюариъс Макгахан и Василий И. Немирович-Данченко, Владимир Сис, който показа на света гробовете на Трикери, Жорж Нурижан и неговият вестник „Светоглас”...

Нека да добавим и трети, твърде важен елемент в ретроспекциите на професор Златева – проникновеното й внимание към ефективните похвати на „вихрения” Егон Ервин Киш, на репортера-философ Ришард Капушчински, който убедително показва как „миналото и настоящето... се свързваха, образувайки непрекъснатия поток на историята”, към прогнозата за развитието на комуникацията на забравения „баща на компютъра” Джон Атанасов.

Корица на първия българо-американски студентски сборник „Джон Атанасов и новата цивилизация”. Съставител Минка Златева  Университетско издателство „Св. Кл. Охридски”, 2005 г.

Дотук нещата изглеждат лесни – за миналото може да се говори дълго и всякак, но за сегашното? Ето я силата на тези ретроспекции -   предлагат научна картина и на днешни факти в обществен и професионален план, защото колкото повече се отдалечаваме от преживяното, те натежават с оценка за същината и тенденциите.

 М. Златева с ректора проф. Иван Илчев при награждаването й с Почетния занк със синя лента на СУ „Св. Кл. Охридски” през юни 2009 г. 

В този смисъл някогашният репортер сега „докладва” какво се случва в аудиторията на печата, радиото и телевизията, какво е характерно за ролята на връзките с обществеността, как влияят информационните технологии върху автори и потребители, успяваме ли и доколко да се приспособяваме към промените  в прехода към гражданско общество. Звучи високопарно, а книгата среща познатото минало и непознатото бъдеще. Пример - ролята на уж старовремското наше читалище, която тепърва ще се доразработва, за да се включва то все по-дейно в общоевропейския интеграционен процес. Е, на мен ми иде на ум „щрих” от първите години на българския периодичен печат – пак читалище, където младежи се събирали да четат на глас (не всички били вещи в четенето) възрожденските вестници. Това вече е праистория, само че история ще станат и интернет- клубовете на сегашните читалища, нали младите поколения излизат с дигитални умения още от училище.

Оттам насетне е наша отговорността и за диалога на Балканите, и за диалога с Китай, и с цялата Земя, и  с Космоса. Няма как да не се съгласим с научния анализ на авторката, който поставя ударение не просто на отминалото, а и на виждане за идващите години. Тя сочи, че вниманието е валутата на нашия ХХI век, а битката за привличането му  не бива да ощетява езика, морала и равноправното партньорство с Другия в интернет, колкото и където да се помайваме в своето дигитално настояще. Затова си мисля, че ретроспекциите на проф. Златева не са единствено огледало за обратно виждане  на събитияот  света на медиите в период от няколко позабравени десетилетия, а и лично прозрение за доброто  и лошото, които той ни обещава.

Антония МЕЧКОВА

-------- 

 *Златева, Минка. Ретроспекции към публичната комуникация. София, Пропелер, 2024 г.