Лични драми
- search
- Всички
Радост в къщи: Като нямам внучета - гледам кучета
Почина майка ми. След това баща ми. Нямам снахи и внуци. Сърцето ми бе пълно с обич. Последваха мъка и самота. Един ден, докато се разхождах из квартал “Запад” в Асеновград видях едно куче да ражда, а навън беше студено и ветровито. Сетих се, че имам барака в гората. Подмамих животното и го прибрах вътре. Родиха се 7 кутрета.
Стана ми едно леко на душата, мило на сърцето и си казах: “А баба Павлина като си няма внучета. Какво ще гледа баба? Кучета!”
Така вече 20 години прибирам бебета кученца, сакати и бременни. От тези 7 кутрета ми остана само едно, другите починаха. Плакала съм с горчиви сълзи.
А когато нещо ми тежи отивам в кучкарника. Става ми радостно, че има вече кого да обичам и кой да ме обича.
Павлина ИЛИЕВА, Асеновград
