nabore.bg

Свят широк

Къпиновския манастир: Тук намерих прекрасно място за излет

И днес къмпингът до манастира се пълни с много туристи от цялата страна

 

Беше доста отдавна. За 24 май имаше три почивни дни. Висшият щатен персонал на ТКЗС-то замина да празнува и почива на местния ни лагер в Боженци. Това бяха хора от „висшето общество” на селото. Така им казвахме. Бях доста малка пионка и за мен място в Боженци нямаше. Реших сам да си уредя излет сред природата. Казах на съпругата си да приготви децата. Взехме палатката – ще почиваме някъде из Балкана. Нямах определена цел. По пътя щях да реша къде ще се спрем. Тръгнах към Велико Търново. В Полски Тръмбеш заредих колата до горе. Бензинът беше по 22 стотинки, но липсваше по бензиностанциите. Но намерих бензиностанция къдто имаше гориво без ограничение. Във Велико Търново влязохме в хранителен магазин и се заредихме и с продукти. В нашия район имаше недостиг на меса и колбаси, но там бяха в изобилие. После разбрах, че с постановление на Министерския съвет, районът е обявен за полупланински и снабдяването затова е на много по-добро ниво. Когато излязохме от Велико Търново отбих на един паргинг. Разтворих картата и веднага погледът ми се спря на Къпиновския манастир. Слушал бях от познати, че мястото било добро. Потеглихме към манастира. Когато навлязохме в района гледката беше впечатляваща. Имаше малка рекичка и в продължение на 200 метра бяха паркирани много коли. Много народ и разпънати палатки. Направи ми впечатление, че повечето коли са с русенска регистрация. Нямаше начин да не открия някой познат. Щяхме много по-добре да прекараме разходката с познати.  Спрях и казах на моите спътници да не бързат да слизат докато не намеря подходящо място за нощуване. Вървях между колите. Оглеждах насядалите хора на поляната. Всички бяха разстлали одеала. Насядали бяха на тях. Говореха и се смееха на висок тон. Атмосферата беше изключително приятна. Много народ сред природата. Беше ми драго да гледам и се любувам на обстановката.

Поглеждах и към рекичката. Тя беше плитка и малки деца играеха във водата. Нямаше опасност от инциденти, както при другите водоеми. Нямаше необходимост и от родителски контрол.  В един момент видях в рекичката познати момче и момиче. Те бяха голи до кръста.Само по гащета. Попитах момчето какво правят тука със сестричката си, защото не съм очаквал точно тук да ги видя. Каза ми, че са тук от предния ден с родителите си. Замолих го и детето ме заведе при тях, за да не се лутам из навалицата. Родителите им ги познавах, защото бяха от нашето село, но живееха и работеха в града. Дори бяхме близки. Когато отидох при тях заварих голяма компания - още две коли с техни приятели и познати.

Едно от най-красивите кътчета на реката

 

Имаше място при тях за да опъна и нашата палатка. Аз останах няколко минути с цел да се запозная с останалите русенци. Оказа се, че са музиканти. Носят акордеон и тъпан. Оплакаха се, че вечерта калугерите от манастира не им разрешавали да свирят. Дори си бяха прибрали инструментите. Съжаляваха, че не са улучили подходящо място. Аз съм заклет любител на народната музика. Казах им да извадят инструментите и да започват да свирят. Аз ще се оправям с калугерите. Първоначално те не ми повярваха, но аз сериозно им казах, че  ще бъда през цялото време с тях. Ако има някакъв проблем няма да влизам в директен спор с калугерите. Ще отида при игумена. Ще го замоля и няма начин да не се съгласи да не ни пречи. Като им казах това те разбраха, че ще ги защитя и до конфликт няма да се стигне. И  ако възникне нещо ще го решим по мирен начин. Разпънаха акордеона и удариха тъпана. Започнаха да свирят и пеят.

Веднага станахме център на внимание. Изглежда никой от хората не очакваше, че има такава изненада. По-любопитните и любителите на народната музика ни заобиколиха. Музикантите свиреха и пееха. По едно време дойдоха и група младежи. Изчакаха музикантите да спрат за кратка почивка за да уточнят репертоара си. Тогава единият от младежите каза, че като чули свирнята решили да помолят оркестъра вечерта да им посвири. Абитуриенти са от веикотърновския университет - ще празнуват с печено агне на чеверме. Живата музика щяла да им бъде добре дошла. Обещават хонорар на изпълнителите. Да, ама те имат страх от калугерите и не искат да имат неприятности. Тогава се намесих аз. Казах им на шега, че съм  диригент  на аматьорския оркестър. Музикантите свирят безплатно. А за калугерите пак аз отговарям. Уточнихме час и в уреченото време бяхме при студентите. Бяха група от около 20 човека. Агнето се въртеше над огъня. Казах на моите хора да започнат да свирят без да се притесняват за последици. Голяма веселба стана. Имаше песни и танци до зори. Никой от манастира не дойде да прави забележки. Най-вероятно е, че калугерите като са видели внушителната група не са посмели да дойдат и да се разправят.  Не са посмели да се оплачат и в милицията, защото никой няма да им обърне внимание. Веселбата не е в населено място, а в Балкана.

             След този случай много пъти след това ходих на това място. Водата в рекичката беше толкова бистра, че се виждаха рибите като плуват. Ловихме риба. Правихме и рибена чорба.

Много красиво и привлекателно място. Но това си го позволявахме преди. Спокойна обстановка. Спираш колата. Разпъваш палатката. Нощуваш без да плащаш на някого за паркинг и за това, че ловиш риба. Сега  вече ми се струва, че това е бил някакъв сън или измислена приказка.

 

Пенчо ЦАНЕВ, с.Горно Абланово, Русенско