nabore.bg

 

Вторачени в злато ,

вторачени в пачки ,

мечтаем богато,

събрали  капачки ...

 

Капачки  без Ковид

и за кувьози.

Капачки  за нови

щастливи  прогнози...

 

Живеем сред мутри

под теб, недай  боже !

С капачки за утре

за вдруги  ден – тоже ...

 

Капачки  за „Няма

такава  държава „...

С капачки промяна ,

уви как  да става!?

 

Тройка

 

Старост – нерадост  такъв е   животът .

Само меракът  е май  по – различен.

Всичко си имало  своята квота .

Ето ви пример конкретен ,  типичен .

 

Получих от дами за тройка  покана.

И ето  ме в празнични  дрехи.

За тройката само май  спомен  остана

по време на днешния  преход ...

 

Мечтаех за тройка  кебапчета  пресни .

Готов  бях ,бих бил  благодарен ...

Но двете момичета, казано  честно , 

са имали  друго  предвид

май  навярно ...

 

Нови надежди

 

В успехи и в надежди  ще преминем.

И така  до края  на света ...

На прага сме на Новата  година .

И май  -

под прага пак  на  бедността .

 

Молба до президентството

 

Хора , дайте  ми , моля  ви ,  гражданство-

Украинско дано  да е  то ...

да  получа тука аз  май най – важното 

и съпричастност поне  сто  на сто!

 

Паднал от ...Марс

 

Искам да  ме  пратят  на Луната 

или поне до  Марс да стигна  сам ...

За да повярват всички  на земята ,

че приживе  съм паднал аз  от там !

 

Обръщение на политик

 

Скъпи  братя  и сестри ,

не  бяха дните ни добри .

Една година  си отива 

отново без алтернатива .

Инфлация , цени , раздори ...

На всичко днес  кажете :”Сори.”

Празнувайте с любими  хора .

Бъдете  здрави . И  кураж !

За  вас отивам , да се  боря ,

да лижа  раните  си в САЩ !

 

Драма

 

Живият живот е и  присъда .

Паметта  е глътка въздух всяка  сутрин ...

Няма  как без мъртвите  да бъдем

още  живи

и  да оцелеем днес и утре.

 

Няма как без спомена  за мама

да вървя спокоен и изправен .

Няма  как без разговор с баща ми

да съм и с останалите  равен ...

 

Няма  как –

Животът е присъда .

Доживотна .

И без право  на замяна .

А чрез моста ни  към мъртвите ще  бъдем

сигурната  истинска  промяна ...

 

Но нали  за господаря  и за роба

е еднаква притчата  за храма ! ?

Тя  е в нас от люлката до гроба .

И в това  е  и човешката  ни драма .

 

Клада

 

 На  20 декември 1943 година в Тузлушкия  край избиват 18 души,

сред  които са и шестте ястребинчета Надежда, Иван, Ценка,

Цветанка, Димитринка и Стойне ...

 

Като изстрел

крехкото треперещо  гласче отеква

под палача  изверг  жалък :

-Не , не  ме убивай , чичко ,

аз съм  малък ...

 

И Стойне

и досега  очаква в отговора

милост и  пощада

там край ямата

с телцата  детски на площада ,

в гроба плитък  и сред пепелта 

в една  жестока  клада ...

След  садизма на една тузлушка  

и  необяснима драма ...

И до днес подвиква някой ,

че  у нас  фашизъм  няма .

 

Ако не е имало фашизъм

в нашата  държава ,

означава ,

че и  сега той  оттогава

още продължава

да ни  заразява ...

 

27 декември, Къкринското ханче

 

Декемврйският  вятър

отново  подсеща 

безсмъртната  песен  за Дякона .

И прехвърчат  снежинки по пътя

с вековно  проклятие ...

Изгорени  от парене,

още  се учим  да духаме ,

тъй  както някога .

А край  Къкрина дебнат пак

гнусни и  гузни  предатели .

 

Тук

от ханчето тръгва

мълвата за  Левски

и присъдата  -

път на Апостола

и към бесилото ,

да остави чрез нея навеки 

велико   наследство

и в  завет

на  България  силата .

 

Минало невъзмутимо

 

   По повод табелите „Комунизмът  е престъпен ...”

 

Репетирахме  отборно

в театрална  трупа ...

Аз бях групов отговорник

На „ престъпна”  група ...

 

Да  за  нея  отговарях .

Самодейна  сцена ...

Рецитирахме  Вапцаров .

Даже  Пеньо  Пенев ...

 

Вечер пеехме частушки .

Руски  сатиричен  вкус .

Даже „Здравствуйте  , братушки „

знаех също  наизуст ...

 

И сега  една  табела

слагат  явно и  за мен .

С нея , казват ,  са отнели

най- щастливия  ми  ден ...

 

Минало  невъзмутимо ,

аз на себе си простих

и не казвам  , че те има

още в моя  сън и  стих .

 

В моите книги

 

Промени  колко  тук ще минат ?

Да ви призная  , имам чест .

След тридесет и три години ,

май  станах  на 

седемдесет и  шест ...

 

А друго си мечтаех  вчера .

Почтеност  само  да издигат ...

Колекционирах  премиери .

От прост   по –прост са

в мойте книги ...

 

Престъпно време

 

Да ,престъпно беше времето  , другари !

Нямаше  край  кофите клошари ...

Нямаше  достатъчно  банани ...

Нямаше  дори и наркомани .

Е , и времето не беше още  наше ...

И в немилост  бяха  градските  апаши .

Даже  не заключвахме  вратите  !

А за праг на  бедността  кой  да попита !

Днес  това  съвсем не ви  изнася ...

Всички  бяхме   горди  сиромаси ...

Имаше за всеки  град и  село ...

Вместо  тях сега -  едни  табели,

че в престъпно време  оцеляли ,

внуците  избират Терминали ...

 

Лозан ТАКЕВ