nabore.bg

Там гротескно се срещат вчерашният ден и днешната истина за България

"НАТО в служба на мира", уверява ни табелката под камбаната на алианса. Вляво е малката родна камбанка от демократичните времена. 

Случи ми се през почивните дни да се разходя с внуците си до монумента "Камбаните" от Детската асамблея "Знаме на мира" край София. Не бях идвал от десетина години. Предполагах, че паркът и монументът ще ме посрещнат в типичната за България днес развала, мръсотия и занемареност.

В някаква степен очакванията ми се оправдаха. Явно за подържането на камбаните, алеите и обширния парк не само, че не се полагат минимални грижи, ами не се полагат никакви грижи. Потрошено, непочистено, сиво и мрачно. И то на един паметник, свързан с мечтата децата да живеят светло и красиво. Може би и мрачният февруарски ден допринасяше за неприятните чувства на посетителите.

В средата е представена камбаната на "Союз нерушимIьй", около нея пък са на Канада и на народно-демократична Корея

Една мемориална табела напомня, че преди 15-тина година най-голямата строителна фирма "Главболгарстрой" е направила обновяване на комплекса. Оттогава досега само това е направено по подръжката. Толкоз!

Две камбани са дошли в София от несъществуващата вече Германска демократична република. Не видях атрибута на обединена Германия.

Камбаните също са в накакво насипно състояние - подредени са на принципа "Като дойде камбаната, ще мислим къде да я монтираме!" След политическите промени у нас може би се счита, че монументът е с изтекъл срок за живот и историческа стойност. Слава Богу, паметникът на създателката на асамблеята Людмила Живкова още си стои непокътнат, че то както са тръгнали родните херостратовци... Явно талибаните с чуковете, които вилнеят необезспоявани в центъра на София още не са стигнали до околовръстното шосе. Сигурно защото чуковете им са тежки.  

В набора от камбани са представени десетки страни. След 90-години са добавени десетина, има и на НПО-та, благотворителни организации, на закрити клубове и на тайни общества. Всички са си закачили камбаните - критерият за това е неясен. А пък и незапълнените пиедестали намаляват. Има камбани на вече несъществуващи държави - СССР, Чехословакия, ГДР (представена е с 2 камбани) и комшийката Югославия.

И съседна Югославия е тук, десетилетия след разпада си. Няма лошо!

Няма камбана обаче от новия Голям брат - от САЩ. Къде сте гледали, господа демократи и евроатлантици - няма я камбаната и на обединена Германия!!! С една дума - монументът "Знаме на мира" е застинал някъде назад във времето, останал е още в Студената война.

Камбана от ЕС обаче има. И НАТО е представено с атрибут - до малката камбана на България, за да се подчертае, че сме верен член на алианса. Всъщност страната ни е представена с два артефакта - малка и голяма камбана. Голямата е от социализма, а малката - от демокрацията. Това е и малко символично - през соца кънтя ехото на епични събития и промени за България, а през кривоизраслата днешна демокрация се чува едва-едва фалцетът на престъпното ни всекидневие и обществения погром.

Табелка съобщава, че и Чехословакия ни е подарила камбана

Ако имате свободни час-два, разходете се до камбаните на Людмила Живкова край София. Там са си дали среща вчерашният ден и днешната истина за България. Тези два свята съжителстват мирно и гротескно край бетоновите пиедестали на монумента. На който са написани 3 думи - единство, творчество, красота.

Мили деца, оставяме ви една България без тях - без единството, без творчеството и без красотата. Днес крадците и предателите удрят българските камбани. И малцина са тези юнаци, които искат да се изкачат на камбанарията.

Амин!

Валентин БОЯДЖИЕВ