Тежката дума
- search
- Всички
Какво очаквам от утрешната среща ЕС-Ердоган-Б.Б. във Варна?
На въпроси към мен за очакванията от Варненската среща на 26 март 2018 г. с Ердоган, без да подценявам и коментирам фактора „Лагери на кандидат-европейци в Турция” и „приноса” на самата Турция по темата например с военните си действия в Сирия, бих запитал ответно: ЧИИ ОЧАКВАНИЯ ?
А) ОПТИМИСТЪТ (от ГЕРБ например) вероятно би отговорил за почти епохалната /едва ли не/ посредническа роля в „Тристранната среща в духа на Българското председателство” за установяване (възстановяване, реактивиране – зависи от стила, темперамента, характера на Оптимиста.) на диалога между висши блюстители на ЕС и турския президент;
Б) ПЕСИМИСТЪТ: че българският премиер би изпълнил ролята евентуално на хотелиер-администратор + СЕРВИТЬОР, който настанява гостите на масата, обслужва ги по техен вкус и прищявки. Но не досажда на Гостите-Началници, че при тези заплатици и невнесени здравни осигуровки от работодателя живее на един бакшиш; жилището му има нужда от ремонт; или че изучава английски език за „да се вреди” като берач на ягоди и пр.
В) РЕАЛИСТЪТ, вместо да се извинява с етика, с тактика на преговори и изисквания на дипломатическия протокол, би констатирал, че „26 март е Денят на Тракия!” и би „изстрелял” директно (biz bize):
а) Щом Гърция и Кипър поставят условия за реализация на срещата в Евсиноград или Варна, нима България не е подложена системно на публичните мегаскандални „масали” (при по-дипломатичен изказ: „изхвърляния”) на османисткия самодържец относно „душевните граници на Турция“?
б) Да не би след министъра на външните работи Иван Башев през 60-те години на миналия век, България отново да е поставила забележимо в двустранен план въпроса за компенсации на „разорените” по акад. Милетич (= подложени на разорителен геноцид) българи от Западна Тракия?
Г) ЦИНИКЪТ би добавил: Щом премиерът на Република България си топли чорбицата банкянска на международна арена, защо изолираният в случая български президент пропуска да повдигне двата проблема поне медийно? Защото „отпорът на МВнР” по Ердогановите блянове и мокри сънища бе поредно анемично фърфоро-ломотене (= на бърборене).
Д-р Огнян ГЪРКОВ, дипломат