nabore.bg

Устоях и на рушвета, който ми предложиха, за да замажа скандала със съпругата му

Става въпрос за секретаря на гръцкото консулство в Пловдив, който бе ченге под прикритие. Ала това го разбрах по-късно. То е ясно, че повечето дипломати са разузнавачи. Та той 10 години добре си е вършил работата – вероятно и като секретар, но е бил по-ефективен очевидно като шпионин. Успял е да изгради здрава мрежа от свои агенти, а нашите офицери за сигурност все не могат да го приклещят в ъгъла,

все им се изплъзва.

И ето, че дойде сгоден момент да му нанесат удар – и то чрез пресата. В началото на 1996 г., при управлението на Жан Виденов, предстоеше официално посещение на гръцкия министър на външните работи. Ден преди да кацне в София ме потърси отговорен офицер от службата за национална сигурност и ми даде „сламка” със скандални подробности. Оказва се, че съпругата на ченгето дипломат върти бизнес с една от фирмите на тогавашния пловдивски банкер Христо Александров – внос на цитрусови плодове.

Но се води като съдружник с моминското си име.

А както е известно на дипломатите и на членовете на техните семейства е забранено да въртят бизнес.

Управляваше БСП, естествено „Дума” бе официоз, а аз й бях кореспондент от Пловдив. Пращам дописката в редакцията и тя цъфва на първа страница точно в деня, когато гръцкият министър е стъпил на столичното летище – „Съпруга на гръцки дипломат върти бизнес”. Докладват му за скандалния случай и той заповядва въпросният дипломат да бъде отзован в Гърция. Дори и не съм подозирал какви бели ще отвори тази информация на шпионина под прикритие и че ще има такъв трагичен финал неговата дипломатическа кариера в Пловдив.

До тук, както се казва, добре.

Но още до обяд ми звъни гръцки бизнесмен с леви убеждения, който дори финансово е помагал на пловдивския социалистически вестник „За и против”, на който същевременно бях и главен редактор. След протоколните любезности, дава по-същество: „Стой си в кабинета, идвам с един приятел!” Стоя и го чакам и хич не вдявам, че поводът за внезапната визита ще е дописката. Зинах от изненада, когато се появи, а до него.... злополучния гръцки дипломат. Още с влизането, той тръгва с рогата напред и ми заби баналният ченгеджийски въпрос: откъде знам моминското име на жена му. Много добре се сеща откъде го знам, но иска да го чуе от моята уста. Естествено, че не му казвам откъде зная с какво име е шетала жената, преди да легне в леглото му.

Бизнесменът усети, че от разправията няма полза

 и укроти топката. „Виж, сега, станалото – станало, не можеш ли да пуснеш едно опровержение от 5 реда, че са те заблудили. Няма да съжаляваш!” Докато рече „съжаляваш” и ловко щракна копчетата на куфарчето, което носеше. Цялото беше пълно с пачки. Значи – срещу пет реда опровержение, за мен ще са десетина тогавашни заплати, барабар с куфарчето. Признавам – изкушението беше страхотно, кръвта шумна в главата ми: пари са това, пачки, които кротко чакат моите ръце. Петте реда спасяваха секретаря от отзоваване, а мен от мизерен живот. Откъртих една тежка въздишка и сам се чувам, че казвам: няма да напиша опровержение! Закопчалките на куфарчето отново изщракаха и двамата си излязоха без дори да кажат довиждане.

Стефан СЕВЕРИН, Пловдив